Уикипедия

Лаврентий Берия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Добавена е секция за образа на Берия в популярната култура, преведена от английската страница на уикипедия.
м редактиране
Ред 58:
Лаврентий Берия е роден на 29 март в село Мерхеули, Сухумски окръг в бедно селско семейство. Неговата майка Марта Джакели (1868 – 1955) е [[мегрели|мегрелка]] от знатен род и по майчина линия негов трети братовчед е Павал Рафалович Бермонд Авлов (княз Авашвили), а също по майчина линия има родство и с князете [[Дадиани]]. След смъртта на първия ѝ съпруг тя остава със син и 2 дъщери. По някои сведения най-малкото от децата може да е било на местния княз Лакербай, при когото Марта работела като слугиня след смъртта на съпруга си. Впоследствие, поради крайна бедност, децата от първия брак на Марта взема за отглеждане нейният брат Димитрий.
 
Бащата на Лаврентий, Павел Хухаевич Берия (1872 – 1922), дошъл в Мерхеули от [[Мегрелия-Горна Сванетия|Мегредия]], където участвал във въстание. В семейството на Марта и Павел се родили 3 деца,. ноПървото единиядете син почиваумира на 2-годишна възраст от едра шарка, а дъщерятав последствие следдъщеря болесттаим останалаостава глухоняма. Забелязвайки добрите способности на Лаврентий, родителите му се постарават да му дадат добро образование – в Сухумското висше начално училище. За да заплатят учението и издръжката му, на родителите му се наложило да продадат половината от дома си.
 
През 1915 година Берия завършва училище с отличие, заминава в [[Баку]] и постъпва в Бакинското средно механо-строително техническо училище. От 17-годишен издържа майка си и сестра си, които отиват да живеят при него.
 
През март 1917 година Берия организира в училището в Баку клон на [[РСДРП]]. От юни до декември 1917 година като техник на хидротехнически отряд заминава на румънския фронт, след което се връща в [[Азербайджан]] и бива зачислен като сътрудник към [[Бакинския съвет на депутатите]]. Остава в [[Баку]] и след превземането на града от турско-азербайджански войски в средата на 1918 г., работи като чиновник в завода „Каспийско сдружение Бял град“ и изпълнява разнообразни поръчения на [[Болшевизъм|болшевиките]] в нелегалност (от края на 1918 до пролетта на 1920 г. на власт в Азербайджан е партията „Мусават“, която е била под контрол на английските тайни служби).
 
От март 1919 г. до установяването на съветска власт в Азербайджан през април 1920 година Л. П. Берия ръководи нелегалната комунистическата организация на техниците. Едновременно с учението работи като практикант в главната кантора на нефтената компания „ Нобели“„Нобели“. През 1919 година Л. П. Берия успешно завършва техническо училище и получава диплома за техник архитект-строител.
 
През есента на 1919 година Лаврентий Берия постъпва на служба в контраразузнаването към Комитета за държавна отбрана на Азербайджанската демократична република. През този период установява тесни отношения със Зинаида Кремс, която е свързана с немското военно разузнаване. Впоследствие са намерени документи, въз основа на които се предполага, че е била свързана и с английското разузнаване. Впрочем, в своята автобиография, датирана „1922 г. 22/Х“, Берия не скрива факта за своята работа в азербайджанското контраразузнаване:
Ред 70:
{{цитат|В началото на турската окупация аз работих в Бял град в завода на „Каспийско сдружение“ като чиновник. През есента на 1919 година от партия „Гуммет“ постъпих на служба в контраразузнаването, където работих заедно с другаря Муссеви. Приблизително през март 1920 година, след убийството на другаря Муссеви, аз напуснах контраразузнаването и за кратко работих в Бакинската митница.|}}
 
В биографични анкети той не крие за своята работа в буржоазното контраразузнаване. В писмо до [[Орджоникидзе (пояснение)|Г. К. Орджоникидзе]] през 1933 година пише, че:
 
{{цитат|в мусаватското разузнаване… бях изпратен от партията и че този въпрос е решен от ЦК на Азербайджанска КП през 1920 година и ЦК на АКП го е „реабилитирал напълно“, тъй като „фактът че работата му в контраразузнаването е била със знанието на партията, е потвърден в заявление на Мирза Давуд Хусейнов, Касум Измайлов и др.|}}
 
От март до април 1920 година е сътрудник в Бакинската митница. През април същата година Л. П. Берия е изпратен по нелегална работа в Грузинската демократична република като упълномощен кавказски представител на [[РКП]]. Почти веднага е арестуван в [[Тбилиси]] и освободен с препоръка да напусне [[Грузия]] в 3-дневен срок. В своята автобиография Берия пише:
 
{{цитат|От първите дни след Априлския преврат в Азербайджан от Комитета на компартията (болшевики) е изпратен от регистрода<ref>Регистрационен отдел</ref> към РВС на 11 армия е командирован в [[Грузия]], за да извърша нелегална дейност като пълномощник. В [[Тифлис]] се свързах с представител на комитета в лицето на [[Амаяк Назаретян]], разположих мрежата от резиденти в [[Грузия]] и [[Армения]], установих връзка с щабовете на грузинската армия и гвардия и редовно изпращах куриери в регистрода в Баку. В Тифлис бях арестуван заедно с Централния комитет на Грузия, но съгласно преговорите на Г. Стуруа с Ной Жорданий, освободиха всички с предложение да се напусне Грузия в тридневен срок. На мене ми се удаде да остана, като постъпих под псевдонима Лакербай на служба в представителството на РСФСР при другаря [[Сергей Киров|Киров]], който по онова време пристигаше в град [[Тбилиси]].}}
 
При подготовката на въоръженото въстание против [[Меншевики|меншевисткото]] правителство в Грузия е разобличен от грузинското контраразузнаване, арестуван и затворен в Кутаиския затвор, след което е екстрадиран в Азербайджан. По този въпрос той пише:
 
{{цитат|През май 1920 година аз заминах за Баку, за да получа от регистрода директива във връзка сключването на мирен договор с Грузия, но на връщане към Тифлис ме арестуваха по телеграма на Ной Рамишвили и ме отведоха в Тифлис, откъдето, въпреки усилията на другаря Киров, ме изпратиха в Кутаиския затвор. През юни и юли 1920 година се намирах там и чак след четири дена и половина глад, обявен за политзатворник, бях екстрадиран в Азербайджан.|}}
 
=== В органите за сигурност на Грузия и Азербайджан ===
Завръщайки се в Баку, Л. П. Берия постъпва да учи в Бакинския политехнически институт. През август 1920 година става ръководител на делата на ЦК на КП на Азербайджан, а през октомври същата година – отговорен секретар на Извънредната комисия по [[експроприация]]та на буржоазията и подобряването на бита на работниците икато изпълнява тази длъжност до февруари 1921 година. През април 1921 година е назначен за заместник-началник на Секретно-оперативния отдел на ЧК при СНК на [[Азербайджанска съветска социалистическа република|Азербайджанската ССР]], а през май заема длъжността началник на Секретно-оперативния отдел на ЧК и заместник-председател на [[ЧК]] при [[СНК на СССР|СНК]] на Азербайджанската ССР и ръководи до ноември 1922 година.
 
През 1921 година Берия е подложен на строга критика от партийното и чекисткото ръководство за превишаване на правомощията и фалшификация с престъпна цел, но избягва сериозно наказание.
 
През ноември 1922 година Берия се отправя към Грузия, където е назначен за началник на Секретно-оперативната част на ЧК и заместник-председател на ЧК при СНК на [[Грузинска съветска социалистическа република|Грузинската ССР]], впоследствие преобразувана в [[ГПУ]] на Грузия.
 
На 2 декември 1926 година Берия става председател на ГПУ при СНК на Грузинската ССР, заместник пълномощен представител на ОГПУ при СНК на СССР в [[ЗСФСР]] и заместник-председател на ГПУ при СНК на ЗСФСР. Едновременно с това от декември 1926 до 17 април 1931 година е и началник на Секретно-оперативното управление на пълномощното представителство на ОГПУ при СНК на СССР в ЗСФСР и ГПУ при СНК на ЗСФСР. Същевременно от април 1927 до декември 1930 г. е народен комисар по вътрешните работи на Грузинската ССР.
Ред 101:
През 1935 г. Л. П. Берия пише книгата „По въпроса за историята на болшевишката организация в Задкавказието“, която е обявена за най-важен труд по историята на партията.
 
Л. П. Берия присъства на Февруарско-мартенския пленум през 1937 г. От май 1937 до 31 август 1938 г. той е първи секретар на Тбилиския градски комитет на КП на Грузинската ССР. През 1937 – 1938 г. под ръководството на Берия е „разкрит“ и т.нар. заговор сред партийното ръководство в Грузия, Азербайджан и Армения, в който се планирало отделяне на [[Задкавказие|Задкавказието]] от СССР и неговото превръщане в [[протекторат]] на [[Великобритания]].
 
=== В НКВД на СССР ===
От 17 януари 1938 г. Берия е член на Президиума на [[Върховния съвет на СССР]]. На 22 август същата година го назначават за първи заместник на народния комисар по вътрешните работи на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], а на 8 септември – за началник на 1-во управление на [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] на СССР. На 11 септември на Л. П. Берия е присъдено звание комисар по държавна сигурност първи ранг, а на 29-ти заема длъжността началник на Главното управление по държавна сигурност на НКВД на СССР.
 
На 25 ноември 1938 г. е назначен за [[нарком]] по вътрешните работи на СССР. Със заемането на поста глава на НКВД мащабите на репресиите се съкращават. През 1939 г. по обвинение в контрареволюционни престъпления са осъдени на тежки наказания 2600 души, а през 1940 г. – 1600 души. През 1939 – 1940 г. са освободени от местата за лишаване от свобода и реабилитирани 837 000 души.
 
В сборниците [[„Полска нелегалност на територията на Западна [[Украйна]] и Западен Беларус 1939 – 1940“]] и „Депортация на полски граждани от Западна Украйна и Западен Беларус през 1940 г.“ се твърди, че депортациите от тези региони са били насочени предимно към враждебни за Съветския съюз и [[Национализъм|националистически]] настроени полски жители.
 
От 22 март 1939 г. е кандидат-член на [[Политбюро]] на ЦК на [[КПСС|ВКП]]. На 30 януари 1941 г. на Л. П. Берия е присъдено званието генерален комисар по държавна сигурност. На 3 февруари 1941 г. е назначен за заместник-председател на Съвета на народните комисари (правителството) на СССР. Като вицепремиер наблюдава работата на [[НКВД]], [[НКГБ]], наркомовете на дърводобивната и нефтената промишленост, цветната металургия и речния флот.
 
=== Велика Отечествена война ===
[[Файл:Lavrenti Beria Stalins family.jpg|мини|Лаврентий Берия с дъщерята на Сталин]]
През годините на [[Велика Отечествена война|Великата Отечествена война]], от 30 юни 1941 г., Л. П. Берия е член на [[ДКО|Държавния комитет по отбраната]] [[Държавен комитет на отбраната|(ДКО)]]. В ръцете на ДКО е съсредоточена цялата власт в страната. С постановление на ДКО от 4 февруари 1942 г. за разпределение на отговорностите между членовете на ДКО на Л. П. Берия се възлагат отговорности по контрола за изпълнение на решенията на ДКО по производството на самолети, двигатели, въоръжение и миномети, а също така и за изпълнението на решенията на ДКО за работата на [[Военновъздушни сили|ВВС]] на [[Червената армия]] (формиране на авиополкове и тяхното своевременно изпращане на фронта). С постановление на ДКО от 8 декември 1942 г. Л. П. Берия е назначен за член на най-важното подразделение на ДКО – Оперативното бюро на ДКО. Със същото това постановление на Берия допълнително са възложени отговорности по контрола и наблюдението на работата на наркома на въгледобивната промишленост и наркома по транспорта и далекосъобщенията. През май 1944 г. Берия е назначен за заместник-председател на ДКО и председател на Оперативното бюро. В задачите на Берия се включват още и контролът и наблюдението на работата на всички наркомове на отбранителната промишленост, железопътния и водния транспорт, черната и цветната металургия, въгледобивната, нефтената, химическата, каучуковата, хартиено-целулозната, електротехническата промишленост и електростанциите. Заема също длъжността постоянен съветник на Главното командване на [[Въоръжени сили на СССР|Въоръжените сили на СССР.]]
 
През годините на войната Берия изпълнява поръчения от ръководството на страната и партията, както свързани с управление на народното имущество, така и на фронта. Ръководи производството на самолети и ракетна техника.
 
С указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР от 30 септември 1943 г. на Л. П. Берия „за особени заслуги в областта на засилването на производството на въоръжение и боеприпаси в трудните условия на военното време“ е присъдено званието „Герой„[[Герой на социалистическия труд (СССР)|Герой на социалистически труд“труд]]“. През войната е награден с орден [[Червено знаме (орден, СССР)|„Червено знаме“]] ([[Монголия]], 15 юли 1942), орден на Републиката ([[Тува]], 18 август 1943), медал „Сърп и чук“ (30 септември 1943), 2 ордена „Ленин“ (30 септември 1943 и 21 февруари 1945), орден „Червено знаме“ (3 ноември 1944).
 
=== Работа по ядрения проект ===
На 11 февруари 1943 г. [[Йосиф Сталин]] подписва решение на Държавния комитет по отбраната по програма за работа по създаването на [[атомна бомба]] под ръководството на [[Вячеслав Молотов]]. В постановление на ДКО на СССР относно лабораторията на [[Игор Курчатов]], прието на 3 декември 1944 г., именно на Л. П. Берия се възлага „наблюдение за развитието на работата по урана“, тоест 1 г. и 10 мес. след предполагаемото начало, което е било затруднено в условията на война.
 
=== Арестуване и екзекуция ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лаврентий_Берия“.