Рила: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 64:
* [[Източна Рила]] – Източният (Мусаленски) дял е най-обширен и най-висок и е разположен между долините на реките [[Бели Искър (река)|Бели Искър]] и [[Белишка река (приток на Места)|Белишка]].. В него се намира най-високият връх, както и 12 от 18-те рилски върха над 2700 m – [[Мусала]], Ястребец, [[Иречек (връх)|Иречек]], [[Дено (връх)|Дено]], [[Манчо]] и др. В тази част са [[Мусаленски езера|Мусаленските езера]]. Тук се намират и [[Маричини езера|Маричините]] и [[Ропалишки езера|Ропалишките езера]]. В тази част на планината се намира курортът [[Боровец]].
*[[Централна (Средна) Рила]] – това е най-малката част, 1/10 от площта на Рила, и е известна най-вече с ледниковите езера, които се намират там: [[Рибни езера|Рибни]], [[Джендемски езера|Джендемски]], [[Манастирски езера|Манастирски]]. Простира се между долините на реките [[Бели Искър (река)|Бели Искър]], [[Леви Искър|Черни Искър, Леви Искър]], [[Рилска река|Рилска]] и [[Илийна река|Илийна]]. В тази част се намира най-голямото ледниково езеро на Балканския полуостров – [[Смрадливо езеро|Смрадливото езеро]]. Тук се извисяват върховете [[Канарата]], [[Черна поляна]], Малък и [[Голям Скакавец]], [[Рилец]]. Между реките [[Леви Искър|Леви]] и [[Бели Искър (река)|Бели Искър]] страховито се издига уединеното било на Скакавците – Голям Скакавец, Малък Скакавец, Пчелина и Свети дух. Някога пътеката за товарни животни от [[Самоков]] за Рилския манастир преминавала по Прека река, започвайки от долината на Бели Искър. Друго по-известно било е това на Маринковица и Водния чал. То достига до [[Кобилино бранище]] – вододелната седловина между Скакавишка и Мальовишка Рила. В района на Голям Скакавец е разположено и може би най-тайнственото езеро в цяла Рила – [[Йозола]].
* [[Северозападна Рила]] – заема близо 25% от територията на Рила и е разположена между долините на реките [[Рилска река|Рилска]] (от юг), [[Леви Искър]] (от югоизток – изток), [[Самоковска котловина|Самоковската котловина]] (от североизток) и [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]] (от северозапад – запад). Свързва се с [[Верила]] чрез [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]], а с Централна Рила – чрез седловината [[Кобилино бранище]].[[Северозападна Рила#cite%20note-%3A1-1|[1]]][[Северозападна Рила#cite%20note-%3A0-2|[2]]] Най-високият връх в тази област е връх [[Голям Купен]], който е висок 2731 m. В тази част се намират и [[Седемте Рилски езера|Седемте рилски езера]]. Северозападният дял е известен с множество труднодостъпни красиви върхове и живописни езера в алпийската си част, а по-ниската му северна част е известна като [[Лакатишка Рила]].
* [[Югозападна Рила]] – простира се между долините на реките [[Рилска река|Рилска]], [[Илийна река|Илийна]] и [[Белишка река (приток на Места)|Белишка]]., Най-високият[[Предел връх(седловина)|седловината наПредела]], територията[[Симитлийска накотловина|Симитлийското]] югозападнатаи част[[Благоевградска (Капатнишкияткотловина|Благоевградското дял)котловинно е Ангелов връхполе]]. Площта на тази част е 30% от площта на планината. Най-високият връх е Ангелов връх (2643 m). Тук се намира [[Биосферен резерват|биосферният резерват]] [[Парангалица]]'''.''' С изключение на най-северната си малка част, тойЮгозападна Рила няма алпийския облик на останалите рилски дялове. Река [[Благоевградска Бистрица]] я дели на две части – северна и южна; реката разделя ясно и двете главни била – северното и южното.<ref>Грънчаров, Румен. Върховете на Рила. Пътеводител към високата планина. С., 2000.</ref>
 
== Водни ресурси ==