Рила: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Randona.bg (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Randona.bg (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 65:
*[[Централна (Средна) Рила]] – това е най-малката част, 1/10 от площта на Рила, и е известна най-вече с ледниковите езера, които се намират там: [[Рибни езера|Рибни]], [[Джендемски езера|Джендемски]], [[Манастирски езера|Манастирски]]. Простира се между долините на реките [[Бели Искър (река)|Бели Искър]], [[Леви Искър|Черни Искър, Леви Искър]], [[Рилска река|Рилска]] и [[Илийна река|Илийна]]. В тази част се намира най-голямото ледниково езеро на Балканския полуостров – [[Смрадливо езеро|Смрадливото езеро]]. Тук се извисяват върховете [[Канарата]], [[Черна поляна]], Малък и [[Голям Скакавец]], [[Рилец]]. Между реките [[Леви Искър|Леви]] и [[Бели Искър (река)|Бели Искър]] страховито се издига уединеното било на Скакавците – Голям Скакавец, Малък Скакавец, Пчелина и Свети дух. Някога пътеката за товарни животни от [[Самоков]] за Рилския манастир преминавала по Прека река, започвайки от долината на Бели Искър. Друго по-известно било е това на Маринковица и Водния чал. То достига до [[Кобилино бранище]] – вододелната седловина между Скакавишка и Мальовишка Рила. В района на Голям Скакавец е разположено и може би най-тайнственото езеро в цяла Рила – [[Йозола]].
* [[Северозападна Рила]] – заема близо 25% от територията на Рила и е разположена между долините на реките [[Рилска река|Рилска]] (от юг), [[Леви Искър]] (от югоизток – изток), [[Самоковска котловина|Самоковската котловина]] (от североизток) и [[Дупнишка котловина|Дупнишката котловина]] (от северозапад – запад). Свързва се с [[Верила]] чрез [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]], а с Централна Рила – чрез седловината [[Кобилино бранище]].[[Северозападна Рила#cite%20note-%3A1-1|[1]]][[Северозападна Рила#cite%20note-%3A0-2|[2]]] Най-високият връх в тази област е връх Голям Купен, който е висок 2731 m. В тази част се намират и [[Седемте Рилски езера|Седемте рилски езера]]. Северозападният дял е известен с множество труднодостъпни красиви върхове и живописни езера в алпийската си част, а по-ниската му северна част е известна като [[Лакатишка Рила]].
* [[Югозападна Рила]] – простира се между долините на реките [[Рилска река|Рилска]], [[Илийна река|Илийна]] и [[Белишка река (приток на Места)|Белишка]], [[Предел (седловина)|седловината Предела]], [[Симитлийска котловина|Симитлийското]] и [[Благоевградска котловина|Благоевградското котловинно поле]]. Площта на тази част е 30% от площта на планината. Най-високият връх е [[Ангелов връх]] (2643 m). Тук се намира [[Биосферен резерват|биосферният резерват]] [[Парангалица]]'''.''' С изключение на най-северната малка част, Югозападна Рила няма алпийския облик на останалите рилски дялове. Река [[Благоевградска Бистрица]] я дели на две части – северна и южна; реката разделя ясно и двете главни била – северното и южното.<ref>Грънчаров, Румен. Върховете на Рила. Пътеводител към високата планина. С., 2000.</ref>
== Водни ресурси ==
Ред 104:
== Върхове в Рила ==
[[Файл:Mechit Musala.jpg|мини|250px|Изглед към връх Мусала от подножието на връх Мечит.]]
На територията на Рила се намира най-високият връх в България, връх [[Мусала]] с височина 2925 m,<ref name="spgeo">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.geography.iit.bas.bg/2007/5-07/pp21-22.html | заглавие = Колко е висок връх Мусала? | достъп_дата = 30 януари 2010 | автор = Илия Йовев | дата = 2007 | издател = сп. „ГЕОграфия'21“, бр. 5/2007 {{ISSN|1312 – 6628}} }}</ref> измерено от равнището на пристанище Варна. Според някои мнения името му произлиза от „Мус Аллах“, или „място за молитва“, „молитвен връх“, „близо до Аллах“ и е дадено по време на [[Османска империя|Османското владичество]]. Други езиковеди оборват това, защото „аллах“ и производните думи винаги са се писали с двойно „л“, а името на Мусала никога, и в най-старите турски източници, не се е изписвало така. През периода 1949 – 1962 г. се казва ''Сталин'', по името на съветския диктатор [[Йосиф Сталин]]. Върхът е част от [[100 национални туристически обекта|Стоте национални туристически обекта]].
{| class="wikitable sortable" style="font-size:75%;" border="1" style="float: left; margin-right: 10px;"
! Връх || Височина{{Br}} [m] ||Дял
Ред 160:
| [[Дамга|Дамга (Вазов връх)]] || style="text-align:right;"| 2669 ||Дамгския дял
|-
| [[Еленин връх|Елени връх]] || style="text-align:right;"| 2654 ||
|-
| [[Ангелов връх]] || style="text-align:right;"| 2643 ||
| |||