|
'''Хаджия''' е лице, което е ходило на поклонение (''хаджилък''). Поклонението при [[християни]]те се извършва чрез посещение на [[Божи гроб]] (на [[Гръцки език|гръцки]]: Αγιος Τάφος) при [[Олтар|олтара]] на [[Възкресение Христово (Йерусалим)|църква „Възкресение Христово“]] в [[Йерусалим]] и на [[Свети земи|Светите земи]]. При [[Мюсюлманин|мохамеданите]] поклонението е на свети места в [[Мека]] и [[Медина]].<ref>Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. ''[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%A5%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BB%D1%8A%D0%BA/ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК]''. Посетен на 21 юни 2019.</ref>
Етимологията на думата ''хаджилък'' показва, че тя развива в българския език допълнително, специфично значение —поклонение на православни християни от балканския регион в ИерусалимЙерусалим и местата около него. Явлението, че християнин, посетил Божи гроб, става ''хаджия'', е било типично само за [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] по време на османското робство., По време на османското робствокогато българските първенци са търсели възможности за религиозна еманципация на православните християни спрямо османските първенци, които ходели на ''хаджилък''. Думата ''хадж'' на арабски означава поклонение. В тази връзка българскитее бил и стремежът на български християни, сада ходелиходят на поклонение до светите за християнството места.<ref name=":0">Георгиев, Борислав, доц. д-р ., Нов български университет. [https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=13144&Level=2 "ХАДЖИЯ, ХАДЖИЛЪК", интервю, „Хоризонт“, „12 плюс 3“, 2 февруари 2004 г.] Посетен на 21 юни 2019 г.</ref>
Съгласно класификацията на акад. Б. Цонев (1863–1926) думите ''хаджия'' и ''хаджилък'' са заемки от османски турски от тип ІХ, "Личност, общество, вяра, народност".<ref>Цонев Б., 1984 (1934), История на българския език, т. 2. А: Обща част; Б: Специални части, София.</ref> Подобни турцизми изразяват признак или характеристика в културно отношение, като по отношение на тях се наблюдават тенденции за ускорена архаизация, мощна [[Пейоративен|пейоризация]] и възприемането им като простонародно звучене в стила на [[Бай Ганьо|Бай Ганьо Балкански]] на [[Алеко Константинов]]. Предвид фактафактът, че нито един нов турцизъм не навлиза в българския език след 1878 г., тези тенденции са резултат от преосмисляне на влиянието днес на останки от епохата преди [[Освобождение на България|Освобождението на България]] от османско иго.<ref>Стаменов, М. (2014). По повод актуалността на една класификация на турцизмите в българския език отпреди сто години. Rocznik Slawistyczny, No LXIII, Komitet Słowianoznawstwa PAN, Nauki Humanistyczne i Społeczne, ISSN 0080-3588, с. 113-128, в. с. 126.</ref>
В миналото думата ''хаджи'' се е използвала и като титла, като до 1945 г. се е изписвала към името с [[Титло|титул]] над х -{{Script/Slavonic|chu|х͠.}} - като знак за свят човек, подобно на изписването на свещени имена. Днес Законът за имената на гражданите не предвижда промяна на фамилното име поради факта, че някой е ходил до ИерусалимЙерусалим, а думата ''хаджи'' е неразделна част от фамилното име.<ref name=":0" />
== Вижте също ==
|
