Хаджия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Cherno More (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Cherno More (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 3:
Етимологията на думата ''хаджилък'' показва, че тя развива в българския език допълнително, специфично значение —поклонение на православни християни от балканския регион в Йерусалим и местата около него. Явлението, че християнин, посетил Божи гроб, става ''хаджия'', е било типично само за [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] по време на османското робство, когато българските първенци са търсели възможности за религиозна еманципация на православните християни спрямо османските първенци, които ходели на ''хаджилък''. Думата ''хадж'' на арабски означава поклонение. В тази връзка е бил и стремежът на български християни, да ходят на поклонение до светите за християнството места.<ref name=":0">Георгиев, Борислав, доц. д-р ., Нов български университет. [https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=13144&Level=2 "ХАДЖИЯ, ХАДЖИЛЪК", интервю, „Хоризонт“, „12 плюс 3“, 2 февруари 2004 г.] Посетен на 21 юни 2019 г.</ref>
Съгласно класификацията на акад. Б. Цонев (1863–1926) думите ''хаджия'' и ''хаджилък'' са заемки от турски от тип ІХ, "Личност, общество, вяра, народност".<ref>Цонев Б., 1984 (1934), История на българския език, т. 2. А: Обща част; Б: Специални части, София.</ref> Подобни турцизми изразяват признак или характеристика в културно отношение, като по отношение на тях се наблюдават тенденции за ускорена архаизация, мощна [[Пейоративен|пейоризация]] и възприемането им като простонародно звучене в стила на [[Бай Ганьо|Бай Ганьо Балкански]] на [[Алеко Константинов]]. Предвид фактът, че нито един нов турцизъм не навлиза в българския език след 1878 г., тези тенденции са резултат от преосмисляне на влиянието днес на останки от епохата преди [[Освобождение на България|Освобождението на България]] от османско иго.<ref>Стаменов, М. (2014). [http://journals.pan.pl/dlibra/publication/95812/edition/82572/content По повод актуалността на една класификация на турцизмите в българския език отпреди сто години.] Rocznik Slawistyczny, No LXIII, Komitet Słowianoznawstwa PAN, Nauki Humanistyczne i Społeczne, ISSN 0080-3588, с. 113-128, в. с. 126.</ref>
В миналото думата ''хаджи'' се е използвала и като титла, като до 1945 г. се е изписвала към името с [[Титло|титул]] над х -{{Script/Slavonic|chu|х͠.}} - като знак за свят човек, подобно на изписването на свещени имена. Днес Законът за имената на гражданите не предвижда промяна на фамилното име поради факта, че някой е ходил до Йерусалим, а думата ''хаджи'' е неразделна част от фамилното име.<ref name=":0" />
| |||