Царство България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати добронамерени редакции на 94.155.73.77 (б.) Етикет: Отмяна |
Tourbillon (беседа | приноси) Обособяване на раздели |
||
Ред 113:
България е първата държава, която подписва примирие на [[29 септември]] [[1918]] г. Войната е изгубена, а в резултат на подписаните впоследствие договори страната е принудена да изплаща милиони франкове репарации на страните победителки. България преживява нова национална катастрофа. Веднага след България, на 3 октомври, Германия и Австро-Унгария се обръщат към президента на САЩ за примирие. Австрия и Унгария решават да подпишат две отделни примирия и така слагат край на Империята и [[Първата световна война]].
{{основна|Българска литература от Освобождението до края на Първата световна война}}▼
[[Файл:BASA-937K-1-410-7-Ivan Vazov (cropped).JPG|200px|мини|дясно|Патриархът на българската литература Иван Вазов]]▼
Българската литература претърпява силно развитие през периода след Освобождението, и най-вече по време на царуването на Фердинанд. Националноосвободителните борби са преобладаваща тема през 80-те години на [[19 век|19 в]]. Тази тема е най-ярко представена в творчеството на [[Иван Вазов]], който през този период създава цикъла „Епопея на забравените“ и романа „Под игото“. [[Захари Стоянов|Захарий Стоянов]] пише своите мемоари „Записки по българските въстания“. Сходни естетически идеи имат техните продължители, представителите на народническата литература, [[Цани Гинчев]], [[Михалаки Георгиев]] и др.▼
[[Файл:Krastyo Krastev.jpg|150px|мини|ляво|Д-р Кръстев – основателят на българската литературна критика]]▼
През 90-те години на [[19 век]] българската литература възприема някои модерни за времето идеи. Техни носители са писателите и поетите около списание „[[Мисъл (списание)|Мисъл]]“ – [[д-р Кръстев|д-р Кръстьо Кръстев]], [[Петко Тодоров]], [[Пенчо Славейков]], [[Пейо Яворов]]. Те заявяват неудовлетвореността си от колективистичните патриотични стремежи на предишната епоха, олицетворени от Иван Вазов, и се насочват към универсални ценности. Литературната критика нарича това първо поколение на българския модернизъм „индивидуалисти“. В неговата среда се оформят и първите прояви на [[символизъм|символизма]] в българската литература. Наред с Яворов, [[Теодор Траянов]] е разглеждан като основател на това течение, към което принадлежат [[Емануил Попдимитров]], [[Димчо Дебелянов]], [[Христо Ясенов]] и др.▼
Сред сътрудниците на „[[Мисъл (списание)|Мисъл]]“ е [[Алеко Константинов]], авторът на най-популярната българска белетристична творба – „[[Бай Ганьо]]“. Въвеждането на модерните идеи в белетристиката е свързано с делото на [[Антон Страшимиров]]. В края на века започва своя писателски път и [[Елин Пелин]].▼
През управлението на Фердинанд I творят художниците [[Иван Мърквичка]], [[Владимир Димитров - Майстора]], [[Александър Мутафов]] и др.▼
Архитектурата преживява разцвет. По поръчка на царя са построени дворците „[[Врана (дворец)|Врана]]“ и „[[Царска Бистрица]]“, значителни доустройства са направени и по Царския дворец в София. Построени са големи обществени гради като [[Народния театър "Иван Вазов"|Народния театър]], първата сграда на съвременната Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. От чешките архитекти Адолф Вацлав Колар и Вацлав Прошек е построен Орлов мост, а в столицата са издигнати паметниците на Васил Левски и царя освободител Александър II.▼
Първите български театрални групи са основани през 80-те години на 19 в. По-късно се появяват първите професионални актьори и трупи. В тях участват Адриана Будевска, Константин Кисимов, Иван Данов, Олга Кирчева. Появяват се и много оригинални драматургични произвдения.▼
Само десетина години след Освобождението израстват първите български композитори. Тези хора съчетавали националните елементи на българската народна музика със съвременната музикална култура. Най-значителните между тях са [[Панчо Владигеров]], [[Петко Стайнов (композитор)|Петко Стайнов]], [[Любомир Пипков]], [[Светослав Обретенов]], [[Марин Големинов]]. Музикалното и оперното изкуство излизат напред с певци и певици като [[Стефан Македонски]], [[Христина Морфова]], [[Михаил Попов]], [[Михаил Люцканов]] и др. Модерната музика изпълнявана от военни оркестри, дирижирани от чужденци, навлязла бързо в България. По това време се раждат прекрасни училищни песни. Учителят по музика [[Панайот Пипков]] създава музиката на химна на св. св. Кирил и Методий по стихове на [[Стоян Михайловски]]. В края на 19-ти и началото на 20 век били написани и поставени първите български опери.▼
=== Абдикация ===
Line 227 ⟶ 206:
След като укрепва позициите си на [[Балкани]]те, [[Хитлер]] започва поредната си военна кампания – срещу СССР. На 22 юни 1941 година войските на Вермахта преминават границите на СССР. Два дни след германското нахлуване Великобритания и Съединените щати обявяват, че ще подкрепят Съветския съюз. Така на 13 декември 1941 г. българският парламент под натиска на Оста приема декларация за обявяване на война на [[САЩ]] и [[Великобритания]]. Царство България обаче не обявява война на СССР и запазва пълни дипломатически отношения с него. ''Символичната война'' обявена на Западните съюзници впоследствие е повод за англо-американските бомбардировки не само над военни, но и над цивилни обекти в [[Дупница]], [[бомбардировки на София|София]], [[Скопие]], [[Стара Загора]], [[Казанлък]], [[Враца]], [[Горна Оряховица]] и други български градове, които българската авиация брани с различен успех.
=== Смърт ===
Line 255 ⟶ 228:
=== Отечествена война (1944 – 1945) ===
След Деветосептемврийския преврат до 1945 г. България участва в заключителния етап на Втората световна война като част от Антихитлеристката коалиция.
== Стопанство ==
== Култура ==
▲{{основна|Българска литература от Освобождението до края на Първата световна война|Българска литература между двете световни войни}}
▲[[Файл:BASA-937K-1-410-7-Ivan Vazov (cropped).JPG|200px|мини|дясно|Патриархът на българската литература Иван Вазов]]
▲Българската литература претърпява силно развитие през периода след Освобождението, и най-вече по време на царуването на Фердинанд. Националноосвободителните борби са преобладаваща тема през 80-те години на [[19 век|19 в]]. Тази тема е най-ярко представена в творчеството на [[Иван Вазов]], който през този период създава цикъла „Епопея на забравените“ и романа „Под игото“. [[Захари Стоянов|Захарий Стоянов]] пише своите мемоари „Записки по българските въстания“. Сходни естетически идеи имат техните продължители, представителите на народническата литература, [[Цани Гинчев]], [[Михалаки Георгиев]] и др.
▲[[Файл:Krastyo Krastev.jpg|150px|мини|ляво|Д-р Кръстев – основателят на българската литературна критика]]
▲През 90-те години на [[19 век]] българската литература възприема някои модерни за времето идеи. Техни носители са писателите и поетите около списание „[[Мисъл (списание)|Мисъл]]“ – [[д-р Кръстев|д-р Кръстьо Кръстев]], [[Петко Тодоров]], [[Пенчо Славейков]], [[Пейо Яворов]]. Те заявяват неудовлетвореността си от колективистичните патриотични стремежи на предишната епоха, олицетворени от Иван Вазов, и се насочват към универсални ценности. Литературната критика нарича това първо поколение на българския модернизъм „индивидуалисти“. В неговата среда се оформят и първите прояви на [[символизъм|символизма]] в българската литература. Наред с Яворов, [[Теодор Траянов]] е разглеждан като основател на това течение, към което принадлежат [[Емануил Попдимитров]], [[Димчо Дебелянов]], [[Христо Ясенов]] и др.
▲Сред сътрудниците на „[[Мисъл (списание)|Мисъл]]“ е [[Алеко Константинов]], авторът на най-популярната българска белетристична творба – „[[Бай Ганьо]]“. Въвеждането на модерните идеи в белетристиката е свързано с делото на [[Антон Страшимиров]]. В края на века започва своя писателски път и [[Елин Пелин]].
▲През управлението на Фердинанд I творят художниците [[Иван Мърквичка]], [[Владимир Димитров - Майстора]], [[Александър Мутафов]] и др.
▲Архитектурата преживява разцвет. По поръчка на царя са построени дворците „[[Врана (дворец)|Врана]]“ и „[[Царска Бистрица]]“, значителни доустройства са направени и по Царския дворец в София. Построени са големи обществени гради като [[Народния театър "Иван Вазов"|Народния театър]], първата сграда на съвременната Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. От чешките архитекти Адолф Вацлав Колар и Вацлав Прошек е построен Орлов мост, а в столицата са издигнати паметниците на Васил Левски и царя освободител Александър II.
▲Първите български театрални групи са основани през 80-те години на 19 в. По-късно се появяват първите професионални актьори и трупи. В тях участват Адриана Будевска, Константин Кисимов, Иван Данов, Олга Кирчева. Появяват се и много оригинални драматургични произвдения.
▲Само десетина години след Освобождението израстват първите български композитори. Тези хора съчетавали националните елементи на българската народна музика със съвременната музикална култура. Най-значителните между тях са [[Панчо Владигеров]], [[Петко Стайнов (композитор)|Петко Стайнов]], [[Любомир Пипков]], [[Светослав Обретенов]], [[Марин Големинов]]. Музикалното и оперното изкуство излизат напред с певци и певици като [[Стефан Македонски]], [[Христина Морфова]], [[Михаил Попов]], [[Михаил Люцканов]] и др. Модерната музика изпълнявана от военни оркестри, дирижирани от чужденци, навлязла бързо в България. По това време се раждат прекрасни училищни песни. Учителят по музика [[Панайот Пипков]] създава музиката на химна на св. св. Кирил и Методий по стихове на [[Стоян Михайловски]]. В края на 19-ти и началото на 20 век били написани и поставени първите български опери.
== Вижте също ==
| |||