Разлика между версии на „Царство България“

== Стопанство ==
{{основна|Стопанска история на България}}
{{редактирам}}
 
След 1880 година, често срещана практика става „ипотекирането“ на държавни данъчни приходи за погасяване на задължения към държавите-кредитори. В по-крайни случаи се стига дотам държавата-кредитор да поеме директен контрол върху фискалната политика на задлъжнялата страна, и да наложи волята на кредитора с военна сила или заплахи. България не прави изключение, и последиците от тези практики дават крайно отрицателно отражение върху суверенитета, стопанския и политическия живот на страната.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=32}}
{{Sfn|Rangelova|2000|p=1}}
 
Непосредствено след независимостта през 1908 година, Царство България опитва да изтегли заем от Франция без подобни условия, но опитът е неуспешен. [[Австро-Унгария]], противник на [[златен стандарт|златния стандарт]] (за разлика от Франция), вижда в това възможност да наложи влиянието си на Балканите. Липсата на финансови средства принуждава Виена да търси помощ от Германия. [[Дойче банк]] настоява заемът да се обезпечи с приходи от българския [[тютюн]]; вместо това Австро-Унгария изисква Германия да установи контрол върху българското промишлено развитие. На ръба на фалит след двете балкански войни и изправена пред разгарящата се Първа световна война в Европа, България приема офертата за заем от Централните сили. Условията, наложени от кредитора, довеждат до физическа саморазправа в Народното събрание.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=36}}
 
Загубата на България в Първата световна война обезценява [[български лев|лева]] десетократно през 1918 година. Наложените репарации възлизат на 2,25 милиарда [[златен франк|златни франка]].{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=37}} Към 1921 година, дълговете и репарациите се равняват на 213% от брутния национален продукт. До 1925 са сведени до 76,6%,{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=37}} главно благодарение на усилията на Александър Стамболийски, чието правителство договаря сваляне на общата сума на репарациите до 550 милиона франка през март 1923.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=39}}
 
През 1929, слабата реколта и настъпването на [[Голямата депресия]] стопяват валутните резервни на [[Българска народна банка]] с 60% и възниква риск от фалит.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=40}} След неуспешни политически маневри, българското правителство издава указ за преустановяване на дълговите плащания през април 1932, практически изпадайки в състояние на [[фалит]] по предвоенния дълг.<ref>{{cite book|last=Flandreau|first=Marc|title=Money Doctors: The Experience of International Financial Advising 1850-2000}|publisher=Routledge|page=201|year=2005|url=https://books.google.bg/books?id=n7GmVLgF-b8C&pg=PA201&lpg=PA201&dq=bulgaria+default+1932&source=bl&ots=nf1R1xoQuW&sig=ACfU3U0RDanZpAunhzYnKBOHY8QP8CcR5g&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwiqivLOlfriAhVQyaYKHb4DDnQQ6AEwB3oECAkQAQ#v=onepage&q=bulgaria%20default%201932&f=false}}</ref> Френските кредитори незабавно нареждат на представителя им в София да спре издаването на акцизни етикети и митнически печати, ограничавайки приходите на българското правителство. Спорът е решен с арбитраж на [[Обществото на народите]] през юли, с постигнато разсрочване и намаляване на дълга.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=43}} За сметка на това обаче суверенитетът на царство България е допълнително засегнат. Кредиторите получават правото да бъдат информирани преди прокарването на всеки нов икономически закон от Народното събрание; всяка нова икономическа политика пък трябва да се одобрява от четиричленен комитет, включващ двама български представители, който разполага с широки правомощия. Почти се стига и до ситуация, в която кредиторите директно да управляват съставянето на българския държавен бюджет чрез свой представител.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=44}}
 
[[Дефлация]]та и повишените данъци за обслужването на дълговете довеждат до стопяване наполовина на общия приход при селското население между 1929 и 1933.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=45}} Тежката кредитна и социална обстановка принуждава правителството на Народния блок да възстанови агенция ''Храноизнос''. С идването на [[Адолф Хитлер]] на власт в Германия през 1933, политическите позиции на френските и британските кредитори отслабват. България бързо влиза в икономическата орбита на Германия, която започва да изкупува голяма част от селскостопанската продукция. Към 1937 година, близо 47% от износа на царство България е насочен към Германия.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=47}}
 
== Култура ==