Разлика между версии на „Света София (София)“

''/Данни от Националния регистър на недвижимите културни ценности, в който се вписват актовете на органите по чл. 65 и Публичния регистър на издадените по чл. 59, ал. 1 декларационни актове и на актовете за прекратяване на временния режим/''</ref>
 
Днес храмът е възстановен като трикорабна кръстокуполна базилика с три масивни олтара. Църковните ритуали при избирането на българските [[патриарх|патриарси]] в ново време са свързани с този древен храм. Реставрацията на екстериора на църквата е извършена в периода 1980 – 1981 г. по проект и под ръководството на арх. Хр. Ганчев и арх. Д.Дамянов от Националния институт за паметниците на културата. През 1986 г. колектив с ръководител арх. Хр. Ганчев разработва Концепция и програма за консервация, реставрация и експониране на интериора на църквата „Св. София“. Работата по консервацията и експонирането на интериора и гробниците и изграждането на първия и единствен подземен музей в София е извършена по проект на арх. В.Васил Китов и е завършена в периода 2012 – 2013 година.
 
Археологическите проучвания, а и случайни изкопи непрестанно разкриват нови страни на християнската древност, съхранили се тук. През 1980-те и 1990-те години, след като църквата отново е реставрирана и консервирана с образ най-близък с късноантичния и средновековен оригинал, а на южната ѝ фасада е възстановен главният официален мемориал на Република България – Гробът на Незнайния войн, по проект на [[Никола Николов (архитект)|арх. Никола Николов]]. Тогава под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и гробнична архитектура. Това дава ход на сложен дългогодишен архитектурно-исторически проект за подробно изследване, консервация, реставрация и социализиране на целия комплекс.
Анонимен потребител