Отваря главното меню

Промени

29 байта изтрити, преди 2 месеца
редакция без резюме
[[Файл:Basilica of Hagia Sofia, Bulgaria.jpg|мини|Базиликата „[[Света София (София)|Света София]]“ в София]]
 
'''Базилика''' ({{lang|el|βασιλική}} – „царски дом“) е вид обществена сграда с правоъгълна форма, състояща се от нечетно число (1, 3 или 5) различни по височина кораби (navis, navis<ref name=":0">Gothic Glossary – [https://www.steinmetzschule.com/Salisburystud/Glossary.htm Gothic Glossary]</ref>-лат., nave – англ., nef [[неф|- фр.]]).
 
В многокорабните базилики, отделните кораби са разделени от надлъжни редици колони или стълбове, вкл. стени с отвори, със самостоятелни покриви. Централният кораб/неф обикновено е по-широк и висок, и се осветява от високо разположени прозорци над страничните кораби. Така и сградите с по-сложен архитектурен план се отнасят към типа сгради с базиликално осветление. В случай на отсъствие на прозорци на централния кораб/неф, сградата се отнася към типа ''псевдобазилика''.
След като [[Римската империя]] приема за официална [[религия]] [[християнство|християнството,]] през 313 г., започва масово строителство на черкви в Рим и на територията на цялата империя. Правоъгълната структура на базиликата с ориентация по световните посоки, отразява християнските представи за света. От функционална гледна точка базиликалната постройка се отличава с голяма вместимост и сравнително икономично покритие, с отлично естествено осветление и вентилация, а от символична гледна точка напомня със своя вид на кораба на спасението – неслучайно отделните части от базиликата се наричат кораби (navis, navis<ref name=":0" />-лат. nave – англ., nef [[неф|- фр]].)
 
В [[Византия|Източната Римска империя]] до VII век се изгражда типа базилика с три или пет кораба с разположени по надлъжната ос/ходовата линия: притвор, който понякога има две части: вътрешен и външен, централна част и олтар, като понякога се приемат и съответни на територията, на която се разполагат храмовете, латинските или произлизащите от тях ст.гръцки наименования (Проф.арх. Маргарита Коева<ref>Коева, Проф.арх. Маргарита. [https://liternet.bg/publish9/mkoeva/teoria/bogosluzhebni.htm БОГОСЛУЖЕБНИ ПОСЛЕДОВАНИЯ, ТАЙНСТВА И ОБРЯДИ, ИЗВЪРШВАНИ В ПРАВОСЛАВНИЯ ХРАМ – https://liternet.bg/publish9/mkoeva/teoria/bogosluzhebni.htm]</ref>). Такива храмове не са така силно издължени, както в Рим, и често биват пристроявани с допълнителни галерии, долепени до надлъжните стени на сградата – типичен пример е петкорабната базилика [[Свети Димитър (Солун)|„Свети Димитър“]] в [[Солун]] от V век.
 
== Последваща еволюция ==
От времето на император [[Юстиниан I]] във [[византийска архитектура|византийската архитектура]] започва изграждането на [[купол]]ни базилики, като началото се поставя със строежа на константинополската [[Света Ирина (Константинопол)|„Света Ирина“]] (около 530 г.). Като основен тип средновековен храм се развива компактната сграда с центричен план – т.н. кръстокуполна черква, въпреки че отделни безкуполни базиликални храмове продължават да се строят чак до падането на империята под османска власт в средата на XV век.
 
От особено значение за България са многобройните триконхални черкви с план, произхождащ от базиликалния - – без купол или с купол. Строителството на тези храмове е извънредно интензивно в Западна България още от ранните християнски времена IV – VII век (Проф. арх. Нели Чанева-Дечевска<ref>Дечевска, Арх. Нели Чанева-.Триконхалните църкви IX - – XIV век по българските земи. В: списание „Археология“, година XII, том 4, 1970 г. - – Изд. БАН (с. 8)</ref>, Проф. Стамен Михайлов<ref>Михайлов, Проф. Стамен. Допълнителни проучвания на триконхалната църква в Кърджали. В: „Родопски сборник“, том 6, 1987 г. (с.с. 105 – 131)</ref> и др.). То се дължи от една страна на изискването на българското богослужение за създаване на вътрешни пространства за църковен хор (певници), за трон, катедра и др., като елегантни уширения - – [[Конха|конхи]] на северната и на южната стена близо до олтара, но вътре в централната зала на черквата, а също и от друга страна - – на местните високи строителни умения. Тези умения са особено забележими при строителството на купол - – както при преустройствата на черквите, така и при новото строителство. Традиционно се смята от строителите на тези храмове, че черковният купол е доведения до вярващите небесен купол, въплъщение на единението с Господ.
 
В Западна Европа базиликата остава основен тип на християнския храм и през Средните векове, като се доразвива архитектурно и конструктивно при строежа на романски и готически черкви.
 
През XIX век се наблюдава стремеж за възвръщане към архитектурно-строителната идея на античната базилика, съгласно представата на отделни архитекти на XIX - – XX век – пример за това е базиликата „Сент Мартен“ в Тур, Франция, построена през 1886 – 1924 г.
 
== Базилики в България ==
На територията на България раннохристиянска църква в план и обем – латински кръст с удължаване на източното рамо, с купол и с базиликално осветление, научно изследвана още в началото на XX век, реставрирана и съхранена до наши дни, е софийската „[[Света София (София)|Света София]]“.<ref>[[Богдан Филов|Филов, Богдан]]. Софийската църква „Света София“. С., 1913</ref><ref>Стефан Бояджиев, Вера-Надежда Динова-Русева, Георги Бакалов, Марина Младенова. Раннохристиянски храм „Св. София“ – премъдрост Божия / The Early Christian Church of St. Sofia – God`s Wisdom. 2 прераб. и доп. изд. С., УИ, 2009</ref><ref>Петрова, Арх. Елена Маринова. Църквата „Света София“ (33- – 36) – В: Сборник – София, древна и млада (с. 431). Съставители: Велков, Проф. Велизар Иванов, Магдалина Станчева, Борис Чолпанов и Желязка Купенова; Рецензенти Проф. Димитър Ангелов, Проф. Илчо Димитров – Издателство „Народна младеж“, София, 1980.</ref>
 
== Източници ==