Разлика между версии на „София“

59 bytes added ,  преди 1 година
През XIV век градът започва да се споменава и като '''София''', от името на съборната<ref name=":5" /> църква „[[Света София (София)|Света София]]“, която, разположена на възвишение извън Източното входно крепостно съоръжение (Източната порта - разг.), по това време доминира градския силует.
 
Името София е регистрирано в приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., в кореспонденцията на [[Дубровник|дубровнишки]] търговци около [[1350]] г., както и във [[Витошка грамота|Витошката грамота]] на цар [[Иван Шишман]] от края на векаXIV век. В тези документи областта и жителите продължават да се наричат и Средечки,<ref>Във Витошката грамота: въ градѣ ц(а)рс(т)ва ми Софи, то ни да иматъ ωбласти с(вѧ)таа София, но кефалие (т.е. областен управител) срѣдешъское. В приписката от [[1329]] г.: писа сѧ сие ev(аг)г(ели)е въ с(вѧ)тѣи Софи, метрополи срѣдеч(ь)скои.</ref> а името Средец продължава да се използва довкл. и през първите години след [[Освобождение на България|Освобождението]].
 
След 1878 г., с решение на градската управа, градът възстановява българското си име Средец, но малко след това, по настояване на Временното руско управление, е върнато името София. През [[1879]] г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който се застъпва за възстановяване на историческото име Средец.
Исторически сведения за района на днешна София се появяват в [[Древна Гърция|древногръцки]] писмени източници в средата на V век пр. Хр., като по това време тази част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] е населена с различни народи от групата на [[Траки]]те. Областта на север от планината Скомброс ([[Витоша]]) се населява от племената [[тилатеи]], посочени през V век пр.н.е.от [[Тукидид]] и [[трери]], посочени от [[Страбон]] през I век пр. Хр. Територията, която заемат тилатеите и трерите, се ситуира между днешните София, [[Перник]], [[Босилеград]] и [[Пирот]], като изрично се споменава река ''Оксиос ([[Искър]]).''
 
През III век сл. Хр. Дион Касий нарича част от римските противници от I век пр. Хр. (времето на посоченото от него първо завладяване на днешните български земи) [[Серди]], като ги причислява към голямата общност на Траките. За мнозина от съвременните учени Сердите са несъмнена част от едно келтско население<ref name=":1">Михайлов, Георги, „Траките“, София, 1979, стр. 71: „Археологическите находки несъмнено доказват, че сердите са келтски народ. Изказваната по-рано хипотеза за предполагаемия им тракийски произход не почива на никакви факти и не издържа научна критика“</ref><ref name=":2">Попов, Димитър, Древна Тракия, стр. 44: „Данните от археологията и ономастиката подчертават принадлежността на сердите към келтското семейство“</ref><ref>''The Cambridge Ancient History'', Volume 3, Part 2: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries BC by John Boardman, I. E. S. Edwards, E. Sollberger, and N. G. L. Hammond, ISBN 0521227178, 1992, page 600: „In the place of the vanished Treres and Tilataei we find the Serdi for whom there is no evidence before the first century BC. It has for long being supposed on convincing linguistic and archeological grounds that this tribe was of Celtic origin.“</ref> с корени впреди III век пр. Хр. От каменни надписи, отнасящи се за селището при минералния извор, е известно името ''Сардики или Са/ердонполис'' („Град на сердите“).{{hrf|Станчева|2010|28, 31}} Почти няма историческа информация за града през периода на предсердикийското селище, но вероятно през IV век пр. Хр., при [[Филип II (Македония)|Филип II]], земите на на тилатеите и трерите са завладени от [[Древна Македония]], като остават част от същинска Македония и след разпадането на империята на [[Александър Македонски]].{{hrf|Станчева|2010|28, 31}} С упадъка на царството през III век пр. Хр. то губи владенията си във вътрешността на Балканския полуостров и по време на завладяването му от римляните в средата на I век пр. Хр. Софийското поле вече не е част от него.{{hrf|Станчева|2010|28, 31}}
 
[[Файл:Festung Serdica Sofia 20090405 006.JPG|мини|Останки от крепостта Сердика]]
Анонимен потребител