Разлика между версии на „Царство България“

{{основна|Стопанска история на България}}
{{редактирам}}
 
През целия период на съществуването си, царство България е икономически изостанала страна, чието развитие бива допълнително затруднено от войните и свързаните с тях териториални загуби и бежански вълни. Към 1939 година, 73,5% от производствените приходи идват от селското стопанство, и 26,5% от промишленост и строителство.{{Sfn|Rangelova|2000|p=240}} Над 82% от работната ръка през 1924 година е в земеделието, като този процент остава почти непроменен до 1945 година.{{Sfn|Rangelova|2000|p=241}}
 
Производителността на селското стопанство е много ниска – към края на 1930-те години средно на хектар в България се добива два пъти по-малко продукция, отколкото в развитите европейски страни, включително тези с по-лоши климатични или почвени условия от българските.{{Sfn|Rangelova|2000|p=242}} Между 1934 и 1945, средната площ на обработваемата земя на стопанство намалява от 0,5 до 0,4 хектара. Към 1945 в страната има близо 1,2 милиона стопанства, като почти всички от тях са малки и неспособни да се самоиздържат. Единствено едрите стопанства увеличават площта си за същия период, но те притежават едва 2% от обработваемите земи.{{Sfn|Rangelova|2000|pp=241-242}} Разпокъсването на земите се дължи на семейните навици на онаследяване и нуждата да се осигури земя на нарастващото селско население. През 1930 година близо 50% от работната ръка в селското стопанство бездейства, а в зимните месеци заетостта спада до 30%.{{Sfn|Rangelova|2000|pp=241-242}}
 
След 1880 година, често срещана практика става „ипотекирането“ на държавни данъчни приходи за погасяване на задължения към държавите-кредитори. В по-крайни случаи се стига дотам държавата-кредитор да поеме директен контрол върху фискалната политика на задлъжнялата страна, и да наложи волята на кредитора с военна сила или заплахи. България не прави изключение, и последиците от тези практики дават крайно отрицателно отражение върху суверенитета, стопанския и политическия живот на страната.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=32}}