Морис Равел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9:
}}
 
'''Жозеф-Морис Равел''' ({{lang|fr|Joseph-Maurice Ravel}}) е [[Франция|френски]] [[композитор]] и [[пианист]]<ref>[https://www.britannica.com/biography/Maurice-Ravel www.britannica.com]</ref> от импресионистичния период, известен особено с емоционалността, проницателността, неуловимостта и тоналното богатство на неговата музика. Неговите композиции за пиано и камерна музика, както и неговите оркестрални творби са неразделна част от концертните репертоари. Казват за неговото изкуство, че напомня айсберг, чиято подводна част е много по-голяма от видимата. На публиката Равел е познат най-вече с оркестровото си произведение ''[[Болеро]]'', чийто мотив се запечатва в неговото съзнание след посещение на завод.
 
Равел с баща швейцарец и майка от баско потекло е считан за най-великия френски композитор след [[Клод Дебюси]]. Той умело комбинирал своите умения в оркестрацията с изключително техническо използване на хармонията. Самият той бил голям почитател на музиката на Дебюси и трудно можел да не бъде повлиян от него. Запознал се и с [[Ерик Сати]], който след това също оказал значително влияние върху неговото артистично развитие. Впоследствие Равел развил свой собствен стил, който често бил описван от критиците като „студен“, „дистанциран“ и „неестествен“. През следващите години той основал някои от най-добрите си работи върху ориенталските гами, които слушал на изложение в Париж през 1889 г. Равел живял тих и спокоен живот и никога не заемал ръководна длъжност. Участва като доброволец в [[Първата световна война]], при което е контузен и до смъртта си страда от хронично [[безсъние]]. Посещава [[САЩ]], където изнася концерти и дава уроци по оркестрация на [[Джордж Гершуин]]. Повлиява се от [[джаз]]а.