Разлика между версии на „Царство България“

През целия период на съществуването си, царство България е икономически изостанала страна, чието развитие бива допълнително затруднено от войните и свързаните с тях териториални загуби и бежански вълни. Към 1939 година, 73,5% от производствените приходи идват от селското стопанство, и 26,5% от промишленост и строителство.{{Sfn|Rangelova|2000|p=240}} Над 82% от работната ръка през 1924 година е в земеделието, като този процент остава почти непроменен до 1945 година.{{Sfn|Rangelova|2000|p=241}}
 
[[File:CH-NB - Bulgarien, Plovdiv (Plowdiw)- Menschen - Annemarie Schwarzenbach - SLA-Schwarzenbach-A-5-19-005.jpg|thumb|alt=Жени по време на жътва в пловдивско, 1939 година|Жътва в пловдивско, 1939]]
Производителността на селското стопанство е много ниска – към края на 1930-те години средно на хектар в България се добива два пъти по-малко продукция, отколкото в развитите европейски страни, включително тези с по-лоши климатични или почвени условия от българските.{{Sfn|Rangelova|2000|p=242}} Между 1934 и 1945, средната площ на обработваемата земя на стопанство намалява от 0,5 до 0,4 хектара. Към 1945 в страната има близо 1,2 милиона стопанства, като почти всички от тях са малки и неспособни да се самоиздържат. Единствено едрите стопанства увеличават площта си за същия период, но те притежават едва 2% от обработваемите земи.{{Sfn|Rangelova|2000|pp=241-242}} Разпокъсването на земите се дължи на семейните навици на онаследяване и нуждата да се осигури земя на нарастващото селско население. През 1930 година близо 50% от работната ръка в селското стопанство бездейства, а в зимните месеци заетостта спада до 30%.{{Sfn|Rangelova|2000|pp=241-242}}