Разлика между версии на „Царство България“

Производителността на селското стопанство е много ниска. Към края на 1930-те години средно на хектар в България се добива два пъти по-малко продукция, отколкото в развитите европейски страни, включително тези с по-лоши климатични или почвени условия от българските.{{Sfn|Rangelova|2000|p=242}} Между 1934 и 1945, средната площ на обработваемата земя намалява от 0,5 до 0,4 хектара на стопанство. Към 1945 в страната има 1,2 милиона стопанства, като почти всички от тях са малки и неспособни да се самоиздържат. Единствено едрите стопанства увеличават площта си за същия период, но те притежават едва 2% от обработваемите земи.{{Sfn|Rangelova|2000|pp=241-242}} Разпокъсването на земите се дължи на семейните навици на онаследяване и нуждата да се осигури земя на нарастващото селско население. През 1930 година близо 50% от работната ръка в селското стопанство е безработна, а през зимата заетостта спада до 30%.{{Sfn|Rangelova|2000|pp=241-242}}
 
Индустриалният сектор е слаб и не играе значима роля в икономиката. Между 1895 и 1928 са предприети редица мерки за стимулиране на промишлеността, като безмитен внос на машини, данъчни облекчения и ниски цени за превоз. В периода между Първата световна война и Голямата депресия, най-вече между 1926 и 1929 година, промишлената продукция нараства двойно.{{Sfn|Rangelova|2000|p=242}} Увеличението е главно при [[текстил]]ните изделия, [[грънчарство]]то и електроенергията; почти всички останали отрасли, включително мелничарските и хранително-преработвателни дейности, [[кожарство]]то, дървопреработката и металодобива и металообработката отслабват. През 1930-те много от стимулиращите мерки са отменени, и на практика е забранено създаването на нови предприятия. Съществуващите продължават да са неконкурентни. Към 1941 в царство България има 3467 частни, 130 държавни и 275 кооперативни предприятия, средно с 26 работници и 110 конски сили двигателен капацитет.{{Sfn|Rangelova|2000|p=243}} През същата година, 41,3% от индустрията се състои от дребни производства и занаятчийство, 54,6% от по-крупно производство, и 4,1% представлява строителни дейности.{{Sfn|Rangelova|2000|p=240}} В международен план, България изостава между 10 и 16 пъти от водещите европейски промишлени страни.{{Sfn|Rangelova|2000|p=243}}
 
След 1880 година, често срещана практика става „ипотекирането“ на държавни данъчни приходи за погасяване на задължения към държавите-кредитори. В по-крайни случаи се стига дотам държавата-кредитор да поеме директен контрол върху фискалната политика на задлъжнялата страна, и да наложи волята на кредитора с военна сила или заплахи. България не прави изключение, и последиците от тези практики дават крайно отрицателно отражение върху суверенитета, стопанския и политическия живот на страната.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=32}}