Царство България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 240:
Индустриалният сектор е слаб и не играе значима роля в икономиката. Между 1895 и 1928 са предприети редица мерки за стимулиране на промишлеността, като безмитен внос на машини, данъчни облекчения и ниски цени за превоз. В периода между Първата световна война и Голямата депресия, най-вече между 1926 и 1929 година, промишлената продукция нараства двойно.{{Sfn|Rangelova|2000|p=242}} Увеличението е главно при [[текстил]]ните изделия, [[грънчарство]]то и електроенергията; почти всички останали отрасли, включително мелничарските и хранително-преработвателни дейности, [[кожарство]]то, дървопреработката и металодобива и металообработката отслабват. През 1930-те много от стимулиращите мерки са отменени, и на практика е забранено създаването на нови предприятия. Съществуващите продължават да са неконкурентни. Към 1941 в царство България има 3467 частни, 130 държавни и 275 кооперативни предприятия, средно с 26 работници и 110 конски сили двигателен капацитет.{{Sfn|Rangelova|2000|p=243}} През същата година, 41,3% от индустрията се състои от дребни производства и занаятчийство, 54,6% от по-крупно производство, и 4,1% представлява строителни дейности.{{Sfn|Rangelova|2000|p=240}} В международен план, България изостава между 10 и 16 пъти от водещите европейски промишлени страни.{{Sfn|Rangelova|2000|p=243}}
 
След 1880 година, често срещана практика става „ипотекирането“ на държавни данъчни приходи за погасяване на задължения към държавите-кредитори. България не прави изключение, и последиците от тези практики дават крайно отрицателно отражение върху суверенитета, стопанския и политическия живот на страната.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=32}} Непосредствено след независимостта през 1908 година, Царствоцарство България опитва да изтегли заем за развитие от Франция без подобни условия, но опитът е неуспешен. [[Австро-Унгария]], противник на [[златен стандарт|златния стандарт]] (за разлика от Франция), вижда в това възможност да наложи влиянието си на Балканите. Липсата на финансови средства принуждава Виена да търси помощ от Германия. [[Дойче банк]], която подсигурява средствата за заема, настоява заемъттой да се обезпечи с приходиприходите от българския [[тютюн]];. вместоВместо това Австро-Унгария изисква Германияот българското правителство да установидаде на Германия контрол върху българското промишлено развитие. На ръба на фалит след двете балкански войни и изправена пред разгарящата се Първа световна война в Европа, България приема офертата за заем от Централните сили. Условията, наложени от кредитора, довеждат до физическа саморазправа в Народното събрание.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=36}}
След 1880 година, често срещана практика става „ипотекирането“ на държавни данъчни приходи за погасяване на задължения към държавите-кредитори. В по-крайни случаи се стига дотам държавата-кредитор да поеме директен контрол върху фискалната политика на задлъжнялата страна, и да наложи волята на кредитора с военна сила или заплахи. България не прави изключение, и последиците от тези практики дават крайно отрицателно отражение върху суверенитета, стопанския и политическия живот на страната.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=32}}
 
Загубата на България в Първата световна война обезценява [[български лев|лева]] десетократно през 1918 година. Наложените [[репарации]] възлизат на 2,25 милиарда [[златен франк|златни франка]].{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=37}} Към 1921 година, дълговете и репарациите се равняват на 213% от брутния национален продукт. До 1925 са сведени до 76,6%,{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=37}} главно благодарение на усилията на Александър Стамболийски, чието правителство договаря сваляне на общата сума на репарациите до 550 милиона франка през март 1923.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=39}}
Непосредствено след независимостта през 1908 година, Царство България опитва да изтегли заем от Франция без подобни условия, но опитът е неуспешен. [[Австро-Унгария]], противник на [[златен стандарт|златния стандарт]] (за разлика от Франция), вижда в това възможност да наложи влиянието си на Балканите. Липсата на финансови средства принуждава Виена да търси помощ от Германия. [[Дойче банк]] настоява заемът да се обезпечи с приходи от българския [[тютюн]]; вместо това Австро-Унгария изисква Германия да установи контрол върху българското промишлено развитие. На ръба на фалит след двете балкански войни и изправена пред разгарящата се Първа световна война в Европа, България приема офертата за заем от Централните сили. Условията, наложени от кредитора, довеждат до физическа саморазправа в Народното събрание.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=36}}
 
През 1929, слабата реколта и настъпването на [[Голямата депресия]] стопяват валутните резервнирезерви на [[Българска народна банка]] с 60%, иа възниква рискприходите от фалитизнос спадат.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=40}}{{Sfn|Rangelova|2000|p=246}} След неуспешни политически маневри, българското правителство издава указ за преустановяване на дълговите плащания през април 1932, практически изпадайки в състояние на [[фалит]] по предвоенния дълг.<ref>{{cite book|last=Flandreau|first=Marc|title=Money Doctors: The Experience of International Financial Advising 1850-2000}|publisher=Routledge|page=201|year=2005|url=https://books.google.bg/books?id=n7GmVLgF-b8C&pg=PA201&lpg=PA201&dq=bulgaria+default+1932&source=bl&ots=nf1R1xoQuW&sig=ACfU3U0RDanZpAunhzYnKBOHY8QP8CcR5g&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwiqivLOlfriAhVQyaYKHb4DDnQQ6AEwB3oECAkQAQ#v=onepage&q=bulgaria%20default%201932&f=false}}</ref> Френските кредитори незабавно нареждат на представителя им в София да спре издаването на акцизни[[акциз]]ни етикети и митнически печати, ограничавайки приходите на българското правителство. Спорът е решен с арбитраж напред [[Обществото на народите]] през юли, с постигнато разсрочване и намаляване на дълга.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=43}} За сметка на това обаче суверенитетът на царство България е допълнително засегнатограничен. Кредиторите получават правото да бъдат информирани преди прокарването на всеки нов икономически закон от Народното събрание; всяка нова икономическа политика пък трябва да се одобрява от четиричленен комитет с широки правомощия, включващ двама български представители, който разполага с широки правомощия. Почти се стига и до ситуация, в която кредиторите директно да управляват съставянето на българския държавен бюджет чрез свой представител.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=44}}
Загубата на България в Първата световна война обезценява [[български лев|лева]] десетократно през 1918 година. Наложените репарации възлизат на 2,25 милиарда [[златен франк|златни франка]].{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=37}} Към 1921 година, дълговете и репарациите се равняват на 213% от брутния национален продукт. До 1925 са сведени до 76,6%,{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=37}} главно благодарение на усилията на Александър Стамболийски, чието правителство договаря сваляне на общата сума на репарациите до 550 милиона франка през март 1923.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=39}}
 
През 1929, слабата реколта и настъпването на [[Голямата депресия]] стопяват валутните резервни на [[Българска народна банка]] с 60% и възниква риск от фалит.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=40}} След неуспешни политически маневри, българското правителство издава указ за преустановяване на дълговите плащания през април 1932, практически изпадайки в състояние на [[фалит]] по предвоенния дълг.<ref>{{cite book|last=Flandreau|first=Marc|title=Money Doctors: The Experience of International Financial Advising 1850-2000}|publisher=Routledge|page=201|year=2005|url=https://books.google.bg/books?id=n7GmVLgF-b8C&pg=PA201&lpg=PA201&dq=bulgaria+default+1932&source=bl&ots=nf1R1xoQuW&sig=ACfU3U0RDanZpAunhzYnKBOHY8QP8CcR5g&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwiqivLOlfriAhVQyaYKHb4DDnQQ6AEwB3oECAkQAQ#v=onepage&q=bulgaria%20default%201932&f=false}}</ref> Френските кредитори незабавно нареждат на представителя им в София да спре издаването на акцизни етикети и митнически печати, ограничавайки приходите на българското правителство. Спорът е решен с арбитраж на [[Обществото на народите]] през юли, с постигнато разсрочване и намаляване на дълга.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=43}} За сметка на това обаче суверенитетът на царство България е допълнително засегнат. Кредиторите получават правото да бъдат информирани преди прокарването на всеки нов икономически закон от Народното събрание; всяка нова икономическа политика пък трябва да се одобрява от четиричленен комитет, включващ двама български представители, който разполага с широки правомощия. Почти се стига и до ситуация, в която кредиторите директно да управляват съставянето на българския държавен бюджет чрез свой представител.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=44}}
 
[[Дефлация]]та и повишените данъци за обслужването на дълговете довеждат до стопяване наполовина на общия приход при селското население между 1929 и 1933.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=45}} Тежката кредитна и социална обстановка принуждава правителството на Народния блок да възстанови агенция ''Храноизнос''. С идването на [[Адолф Хитлер]] на власт в Германия през 1933, политическите позиции на френските и британските кредитори отслабват. България бързо влиза в икономическата орбита на Германия, която започва да изкупува голяма част от селскостопанската продукция. Към 1937 година, близо 47% от износа на царство България е насочен към Германия.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=47}}