Панайот Хитов: Разлика между версии

 

== Ранни години и семейство ==

 

Оженва се през 1854 г. за Бойка Люцканова. Имат син – Стефан, починал на 4 години. След 12-годишен брак почива и съпругата. Жени се повторно през 1874 г. в Белград. От Екатерина Бранкович има двама сина – Симеон и Александър и дъщеря Ирина.

 

; Чета на Панайот Хитов от 1867 г.

На 28 април 1867 г. Хитов преминава Дунав с чета от около 30 души при [[Тутракан]], между селата [[Пожарево (Област Силистра)|Пожарево]] и [[Дунавец]]. Знаменосец на четата е [[Васил Левски]]. При преминаване на Дунав са му доставени оръжия чрез стария и уважаван от българи и турци патриот [[Дядо Мощ Никола]] от село [[Малък Преславец]]. С четата си Хитов се отправя към [[Стара планина]] и прекарва известно време в района на [[Котел]] и [[Сливен]]. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.

 

[[Файл:Buzludzha 29 June 1898.jpg|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър – 29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра, седнал, с мустаците – [[Стоян Заимов]], над него – [[Христо Македонски]], [[Филип Тотю]], митрополит [[Методий Кусев|Методий Старозагорски]] (инициатор на събитието), Панайот Хитов. Детето (в дясно) с шапката е [[Владимир Заимов]].]]

 

 

Взема участие в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България и политическия живот. През 1885 г., по време на [[Съединението]], събира доброволци и е началник на Сливенската волентирска кавалерия. На 6 септември 1885 г., възседнал бял кон, влиза в Сливенската префектура и принуждава властта да сдаде управлението доброволно. За това той бил в постоянен контакт със Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Григор Начович. Същата година участва в Сръбско-българската война. През 1890 г. е избран за народен представител от Сливен в 6-тото Обикновено Народно събрание. Заради борбата му срещу режима на [[Стефан Стамболов|Стамболов]] е хвърлен в Русенския затвор.

== Литература ==

{{cite book |title=Как станах хайдутин: Фамилиарни забележки. |last=Хитов |first=Панайот |year=1982 |publisher=Отечество |location=София |pages=327 |url=http://www.promacedonia.org/bmark/ph/ }}

 

{{Портал|Македония}}