Иван Срацимир: Разлика между версии

'''Иван Срацимир''' (на [[старобългарски език]]: {{КирилицаScript/Slavonic|chu|Іωаннъ Сраѯимиръ}}; в [[Бдински сборник]]: їѡанна срацимира), срещан и като '''Иван Страцимир''', е български цар (1356  – 1396)  – предпоследният преди падането на [[България]] под [[Османска империя|османска]] власт.

Роден е в [[Ловеч]] около 1324  – 1325 г. Втори син на цар [[Иван Александър]] от първия му брак с [[власи|влахинята]] [[Теодора Басараб]].

През 50-те години на 14 в. той получава за управление от баща си Иван Александър в самостоятелно владение Видинска област. Иван Срацимир разширява и укрепва [[Белоградчишка крепост|крепостта]] край [[Белоградчик]]  – втората в царството му по големина и значение след Видинската, като издига 2 преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон.

През 1365 г. във Видинското царство нахлува [[Унгария|унгарският]] крал [[Лайош I Велики|Лудовик I Анжу]], който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Столицата Бдин (дн. [[Видин]]) и останалите крепости в района (Белоградчик и др.) са под [[маджари|маджарско]] владичество до 1369 г. През периода 1365  – 1369 г. цар Иван Александър предприема действия за освобождение на Видинска област от унгарска власт. През 1366 г. той използва турски наемници за това, но те са отблъснати от унгарски и влашки войски (по това време влашкия воевода Владислав Влайку е съюзник на унгарците). През втората половина на 1366 и началото на 1367 г. Иван Александър трябва да се справя с атаката на западните рицари на Амедей Савойски по българското черноморско крайбрежие. В крайна сметка се стига до преговори и в началото на 1367 г. под егидата на търновския цар се формира православна коалиция срещу унгарците. В нея влизат освен Търновското царство, още Добруджанското владение и Влашкото воеводство. В същото време във Видинска област започват брожения на местното население, което е крайно недоволно от политиката на покатоличаване, предприето от унгарските власти. До решителни действия се стига през втората половина на 1368 г., когато за определен период от време влашките войски на Владислав Влайку превземат Видин. Така през 1369 г. е подписано споразумение между Унгария и Търново, според което се възстановява Видинското царство, а Иван Срацимир е възстановен на трона във Видин, като поема определени задължения спрямо унгарския крал. Единственото, което знаем за тези зависимости е, че двете дъщери на Иван Срацимир били изпратени като заложници в унгарския кралски двор и станали придворни дами на унгарската кралица. Впоследствие през 1374 г. една от тях  – [[Доротея Българска|Доротея]] се омъжила за босненския владетел [[Твръдко I|Твърдко]].

Срацимир би могъл да се идентифицира с „владетеля Сарадж“, споменат на 3 места в османската хроника „Огледало на света“ от [[Мехмед Нешри]]<ref>Нешри, Мехмед. Огледало на света. История на османския двор. Превод от османотурски М. Калицин. София, 1984. стр. 252 &nbsp;– 261</ref>. Според нея той е служил като васал на султан [[Мурад I]] на 3 пъти &nbsp;– през 1386 г. при обсадата на крад [[Коня]] в Мала Азия, при свикването на „похода на вярата“ през 1388 г., чиято първа цел е била Търновското царство, и през 1389 г. при похода към [[битка на Косово поле|Косово поле]], завършил със смъртта на Мурад. Походът от 1388 г. довежда до подчиняването на голяма част от Търновското царство на [[Османската империя]], като Иван Шишман остава да контролира столицата Търново и няколко крепости около нея и по река [[Дунав]].

[[Константин Иречек]] е първият учен, който се опитва да датира края на Видинското царство. Първоначално използвайки податки в съчиненията на Григорий Цамблак, според които Видин бил превзет скоро след битката при Никопол в 1396 г. той счита, че това е годината, която трябва да се свърже с края на средновековната българска държавност. Впоследствие той променя първоначалния си възглед и използвайки сведения от сръбски извори датира падането на Видин в османски ръце в 1398 г. Неотдавна в българската [[историография]] е изказана хипотезата, че [[Видинско царство|Видинското царство]] се запазило като васално на султана до 1422 г. и било управлявано синът на Иван Срацимир &nbsp;– цар Константин II. Трябва да отбележим, че тази хипотеза почива на косвени доказателства и засега не се доказва по категоричен начин. По-скоро тезата, че Видинското царство било унищожено през 1396 г. е по-добре обоснована от наличните извори.

* [[Константин II Асен|Константин]], наследил баща си като цар (1397 &nbsp;– 1422), през което време контролира част от българските земи и редица страни го признават за цар на България.

Константин бяга в [[Унгария]], а по-късно се установява в Сърбия при [[деспот]] [[Стефан Лазаревич]]. Заедно с братовчед си [[Фружин]] (син на цар Иван Шишман) организира поход, като предвождат през 1408 &nbsp;– 1413 година първото в България въстание срещу Османската империя, известно в историята като [[въстание на Константин и Фружин]]. Константин II Асен е считан за последния български цар, както е титулуван до смъртта му през [[1422]] г.

* Павлов, Пл. и Ив. Тютюнджиев. ''Българите и османското завоевание (краят на XIII &nbsp;– средата на XV в.).'' Велико Търново, 1995.

* Иречек, К. Българский цар Срацимир Видинский. &nbsp;– Периодическо списание на Българското Книжовно Дружество, кн. 1, 1882.