Сбор (област Пазарджик): Разлика между версии

{{Другодруги значениезначения||другото българско село|Сбор (Област КърджалиПазарджик)|други значения|Сбор (пояснение)}}

Землището на с. Сбор е заселено още от врметовремето на [[траки]]те. Стари тракийски селища е имало: 1.
* на северозапад от селото на 2 км при Келтепе в местността Балакларе и Арабкьой, с некропол от 2 могили; 2.
* североизточно от селото на 1 километър разстояние в дерето, в местността Оманларе, при [[некропол]] от могила, с остатък от [[Древен Рим|римска]] баня, делви, римски [[монета|монети]] и др.; 3.
* източно от селото, долу по р. [[Луда Яна]], в м. Чукарите, Гредата и Шоповите чукари с некропол от 9 могили. Това селище вероятно е било във връзка или единно с късноримското или ранно [[Византия|византийското]] селище на срещуположния бряг на Луда Яна със 7 могили при едновременна крепост /Асара/ в землището на с. [[Цар Асен (Област Пазарджик)|Цар Асен]].

След турското завоевание тук се заселват [[турци]]-юруци както в [[Левски (Област Пазарджик)|Долно Левски]]. В 1691 г. в селото с име Джумалъ, [[юруци]]те били 14. Възможно е из близките гори да е имало пръснато на махали българско население от разорени при завоеванието български села. Според народното предание турците са се заселили при Келтепе върху останките на споменатото по-горе тракийско селище, където се сочи, че е имало и [[джамия]], също и гробища по̀ на изток до шосето за Панагюрище. Предполага се, че в това село е имало и българско население. Не се знае поради каква причина това село се премества на обширното равно място на днешното село, където също била построена джамия като [[теке]] в памет на убит, вероятно знатен турчин. ТамОколо около тая джамияджамията ставал сбор за молитви, борби и пазар на добитък и други стоки на турския седмичен празник – петък, не само на местнитеместни турци, но и на такива от околните махали и села, дори идвали на джамия и турци от Щърковската Юрта. По този начин се създава днешното село, на което се слага името Джумая, което значи Сбор, както е наречено в 1934 г.

В подкрепа на това народно предание иде турският документ от 1576 г. – списък на едрите овцевъдци в нахията (подоколия) [[Коюнтепеси]], където се пише за село ''Енидже-и Джумалик'' (Нова Джумая), в което имало 5 българи и турчин едри овцевъдци; българин бил дерменджи (воденичар). От това се заключава, първо, че селото на Келтепе се наричало също Джумая и е пренесено на мястото на днешното село и е наречено Енедже-и Джумалик, като впоследствие отпада Енедже-и остава Джумалъ, както го нарича [[Стефан Захариев]]<ref>Стефан Захариев. Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза (Виена), стр. 37.</ref>, а по-късно – Джумая. Второ, и второто село е било със смесено население, защото има много българи едри овцевъдци, макар че изобщо турците и в 2-те села не са били малко, защото имената на местностите в землището им са почти всички от турски произход. Вероятно в новото село са се преселили не само българи от старото село, но по-късно и от други близки средногорски български махали или села, напр. Калагларе, защото юруците-турци, заети повече в животновъдството си, са имали нужда за земеделските им цели от български работни ръцеработници, без да е имало турски чифлик, както е било напр. в с. [[Карабунар]]. Наличността на български воденичар показва, че още тогава (XVI в.) селото е имало воденица на Луда Яна.

Касае сеПроизходът най-напред за произходавече на българското население. Произходът наи днешните родове – всички преселници – е следният: от стария род Айнаджиски, чийто прапрадядо Айнаджията е дошъл от някоя съседна калаграрска махала, се развили днешните родове: Дулчовци, Лучовци, Делипенчовци, Керкеланите, Дуловци, Чубрини и Цветковци. От стария род Ненковци, дошъл от близкото Калагларско Орехово, се развили следните родове: Джалъзите, Чоловци, Шуманете, Колчовци и Мусиевци. От друг стар род Кехайовци, (Коевци), чийто прапрадядо Велко Кехаята, овчар на турци, дошъл от с. Айваджик ([[Дюлево (Област Пазарджик)|Дюлево]]), Панагюрско. Преди около 300 г. се развили родовете: Тоталаците, Куртаците, Спасовци, Стойчовци и Видини. От стария род Балджиовци, чийто прапрадядо е дошъл от село [[Голема Раковица|Раковица]], [[Община Елин Пелин|Елинпелинско]], най-напред в Калагларското Орехово и после се преселил в Джумая, произлизат по-новите родове: Мазаровци и Куртовци. Старият род Узуновци преди около 300 г. е дошъл от от с. [[Мухово]], [[Ихтиман]]ско. А родовете Пешловци, Веляците и Нейкови произхождат от неизвестен по-стар корен. В Джумая са дошли в миналото откъм Софийско Ковачите – български [[цигани]], които били повече от 10 къщи, но около 1940 г. се изселили в Пазарджик и с. [[Гелеменово]], към 2010 г. са останали само 2 къщи. Временно са се заселвали в Джумая цигани [[ислям|мохамедани]]-[[бургуджии]], които изчезнали. Както се вижда, населението на Джумая се е събрало от разни места, но все от [[Средногорие (физикогеографска област)|Средногорието]], затова по език и бит то е средногорско население.

Частични изселвания от сборСбор са ставали преди и след Освобождението, но това между 1946 – 1965 г. е твърде голямо – масово, 50 – 60 къщи. Както и по-напред те са се изселили главно в Пазарджик.

Турската власт някога е налагала култивирането на памука. За лозарството има прекрасни условия /топогравски, почвени и климатични/, но до 1974 г. не е било така развито, както в другите крайща на Средногорието. До 1974 г. е съществувало лозе само в Келника, а от 1974 г. са засадени Гюмето, Келника, Градината /или мерлото/.лозята Лозята вече са около 1400дка1400 дка, като към 2009 г. лозята в Къркъма и Градината /или Мерлото/са занемарени и не се обработват.

От 1905 г. е въведена тютюневата култура, а след Първата световна война – слънчогледът и по-късно овощарството първо покрай Луда Яна – ябълсиябълки и сини сливи, но сега те не съществуват. По-късно са засадени черешовите градини в Балакларе и Безчийницата. През 2000 г. от ЗК „Съгласие“ е засадена и най-младата овощна градина в местността Чукур чир.

Вероизповедание – 100% християни. Първата черква „Св. Иван Предтеча“ е строена в 1874 г., но през Априлското въстание е била изгорена. След това на същото място през 1899 г. е построена сега съществуващата църква. За първи път от август месец 2014 г. започназапочва ремонт на покривната конструкция на църквата, но все ощедо ноември 2014 г. не е завършен.

вВ землището на село Сбор се намира и местността Воденичарска курия, която има статут на защитена територия.

Всяка година на 6 септември селото чества своя празник. От 2002 г. е възобновен празникът посрещане на Св. Георги-той се прави на 5 май край селото около обреден камък и с това посрещане хората са измолвали от Св. Георги дъжд. В празникътпразника вземат участие всички, като жените правят обредни пити и се пеят песни за Св. Георги.