Даниел Дефо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Zvezdaliya (беседа | приноси)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Zvezdaliya (беседа | приноси)
→‎Романи: Fixed grammar errors, added information. Fixed stylistic problems.
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 88:
 
; „Дневник на чумавата година“
„Дневник на чумавата година“ не е документално четиво. Даниел Дефо е билна ощепет бебегодини, по време на голяматаразразяването чумана отГолямата 1665чума г(1665-1666г.), но фактите и случките, коитоописани описвав книгата, са от първо лице, наистина живяло по време на чумата в [[Лондон]]. Даже вВ увода на книгата се споменава, че този дневниктворбата е едно от малкото псевдоисторически произведениятворби, коетокоито се приема с доверие от историците. И наистина е така – даже и само като човек чете седмичните статистически справкиприемат за починалитедостоверни от [[чума]]та от различните лондонски енории, които Дефо едва ли е измислил и от коитосред човекисторическите настръхвакръгове.
 
Спорове съществуват относно източника на информация в романа. Действията се приписват на лице с инициалите Х.Ф.и докато самият Даниел Дефо е невръстен, по време на събитията, които описва, неговият чичо Хенри Фоу живее и предполага се води обстойни дневници за живота си в Лондон в разгара на епидемията. Днес е прието, че "Дневник за чумавата година" се базира именно на тях, което придава на книгата достоверност.
Описанията на живота и порядките в [[Лондон]] и [[Англия]] през XVII век са също достоверни и правдоподобни. От сегашна гледна точка тогавашното мислене и методи за борба с чумата и лечението ѝ са колкото наивни, толкова и смешни, но за тогавашното общество са били напълно сериозни. Хората са нямали представа, че заразата се разпространявала с ухапванята на бълхите, живеещи по плъховете, а не във въздуха. Лечението на заразените е ставало чрез разяждане с киселини или срязване на отоците по тялото на нещастните болни, за да изтече гнойта – разбира се, тези манипулации са били изпълнявани без упойка. А най-честото облекчение и утеха на болните е била религията.
 
ОписаниятаПоради тази причина описанията на живота и порядките в [[Лондон]] и [[Англия]] през XVII век са също достоверни и правдоподобни. ОтРазбиранията сегашнана гледнахората точкаот тогавашнотоXVII мисленевек и техните методи за борба ссъс чуматазаразата и лечениетонейното ѝлечение са колкотоописани наивни, толковаподробно и смешни,в нодетайл: за тогавашното общество са били напълно сериозни. Хоратахората са нямали представа, че заразата се разпространяваларазпространява с ухапванята на бълхите, живеещи по плъховете, а не във въздуха чрез зловонни миризми. Лечението на заразените е ставалоописано като процес чрез разяждане с киселини или срязване на отоците по тялото на нещастните болни, за да изтече гнойта. – разбира се, тезиТези манипулации са били изпълнявани без упойка. АКато най-честото облекчение и утеха на болните е билапосочена религията.
 
Книгата е често сравнявана със знаменития дневник на [[Самюъл Пийпс]], който подробно обсъжда животът в Лондон от същата епоха и е писан по време на описаните събития.Творбата на Дефо, обаче е значително по-детайлна, тъй като се спира на седмични статистика на смъртни случаи, хроники за отделни квартали и дори частни домове. Хрониката му е значително по-структурирана, систематизирана и е плод на по-късно проучване от страна на автора.
 
; „Полковник Джак“