Разлика между версии на „Франсоа Вийон“

редакция без резюме
| течение =
| дебют =
| известни творби = ''Голямо завещание'' (1461)<br>''Балада за обесените'' (1463)
| награди =
| повлиян =
| подпис =
}}
'''Франсоа Вийон''' ({{lang|fr|François Villon}}) (истинска фамилия – дьо Монкорбие́ (de Montcorbier), Монкорбие (Montcorbier) или де Лож (des Loges)); роден между 1 април 1431 и 19 април 1432 в Париж, – годината и мястото на смъртта са неизвестни (след 1463, но не по-късно от 1491)) — сред последните поети на Средновековието ([[Шарл Орлеански]] се счита за последния поет на Френското Средновековие).
 
([[Шарл Орлеански]] се счита за последния поет на Френското Средновековие.)
 
<br />
 
== Биография ==
Увлича се в бурния и разгулен живот на неспокойното парижко студентство.
 
Вечерта на 5 юни 1455 година е нападнат с нож от свещеника Филип Сермоаз. В завързалата се борба – очевидно заради жена – Вийон смъртно ранява своя противник и, скривайки се от съда, е принуден да напусне Париж. Това убийство, акт на самозащита, напълно позволено от обичаите, не изиграва никаква роля за по-нататъшната му съдба. Самият Сермоаз предв смъртта,предсмъртния си миг прощава на своя убиец, признавайки себе сисе за нападател. Кралският съд, до коготокойто Вийон подава две жалби, го обявява за невинен. Обаче през седемте месеца скитания далече от Париж, времето докато Вийон чака съдебното оправдаване и остава без пари, и се свързва с професионални престъпници. Към октомври, както се подозира, е причастен към два грабежа.
 
Вийон се връща в Париж в началото на 1456 година. В нощта на рождествоРождество същата година, той заедно с трима съучастници извършва ограбване на Наварския колеж, похищавайки сума от петстотин златни екю, която крадците веднага поделят. След това Вийон благоразумно предпочита на временавреме да напусне Париж.
 
В нощта на ограбванетограбежа отпише негопървото е написано първотоси крупнозначимо произведение – сатирично послание към приятелите „Les legs“ („legs“ – „статии“, „пунктове“), впоследствие наречено „Le petit testament“ (Малкото завещание). Кражбата е открита след няколко месеца, при това известни стават и имената на участниците. Естествено, да се върне в Париж, за Вийон вече е невъзможно.
 
През следващите пет години той скита, като обхожда цялата страна от Ла-Манш ([[Бретон]]) до Средиземно море ([[Русильон]]).
 
== При двора на херцог Шарл Орлеански в Блоа ==
[[файлФайл:Charles d'Orléans.png|200pxмини|thumb200px|leftляво|Шарл Орлеански с двора си в Блоа, където е бил Вийон]]
Не за дълго време Вийон се намира при двора на [[Шарл Орлеански]] в [[Блоа]]. За конкурса за балади на тема „Край извора от жажда ще загина“, поръчана от херцог Шарл Орлеански на поетите от обкръжението му и многократно разработвана от самия херцог, Вийон написва знаменити стихове, известни под названието „Балада на конкурса в Блоа“. Според условията на конкурса, поетите следва да напишат развлекателно /(пародийно/) стихотворение, но стихотворението на Вийон се оказва не смешно и лековато, а пълно с философски трагизъм.
 
== От затвор в затвор ==
През лятото на 1460 годинаг. Вийон попада в орлеанския затвор и чака екзекуцията си, която избягва само по една случайност. Орлеан е посетен от семейството на херцога, и в чест пристигането на тригодишната принцеса Мария /(дъщеря на Шарл Орлеански/) в своето наследствено владение затворниците, съгласно обичая, се освобождават от затвора. През октомври 1461 г. Вийон е в затвора в град Мен сюр Луар, но новият крал [[Луи XI]], минавайки за коронацията си, преминава през Мен. За ознаменуването на това събитие, поетът и другите арестанти получават опрощаване. В края на същата година Вийон се връща в Париж и с предчувствие на близката си смърт създава своите най-добри произведения: „Epitaphe“ (Епитафия), влязла в лирическия цикъл „Codicille“, и „Testament“ (Завещание), впоследствие наречено „Le grand testament“ (Голямо завещание).
 
Освен тези произведения, на Вийон принадлежат ред отделни балади, включително и не достигналата до нас студентска поема „Le Romant de Pêt-au-Deable“ (съществуването на която някои въобщеизобщо оспорват), седем балади на жаргона на крадците (dubia), до сегадосега не напълно разшифровани (тях не ги разбират още в началото на XVI век).
 
През ноември 1462 годинаг. Вийон е арестуван по подозрение в кражба, което е по-скоро неоснователно. След няколко дни го пускат на свобода. В същия месец в улично сбиване, започнато от приятели на Вийон, е тежко ранен папскияпапският нотариус. Макар, че самият Вийон само присъства на сбиването, без да взема в него участие, той отново е хвърлен в затвора, осъден на обесване (тогава той написва знаменитата си „Балада за обесените“ и „Катрен“).
 
Смъртната присъда е отменена и заменена с изгнание от Париж и областта. Оттогава се губят следите му се губят, а заедно с това започват легендите.
 
== Влияние върху Вийон ==
Силно влияние за реализма и пародийността у Вийон оказват поетите-буржоа XIII—XIV век (Рютбьоф, Жан дьо Мьон – автор на продължението на „Романа за розата“), и също както е доказано впоследствие, фламандскияфламандският фолклор с неговия натурализъм; а върху философската страна на творчеството на Вийон повлияват поетите на XIV век (Есташ Дешан, Кристина Пизанска, Ален Шартие).
 
== Влияние от Вийон ==
Първата книга от френската лирика, отпечатана типографски, е тази със стиховете на Вийон. Маро преиздава през 1533 годинаг. поетическото наследство на Вийон.
 
Вийон оказва огромно влияние на поетите от края на [[средновековие]]то и началото на Ренесанса (Пиер Гренгоар, [[Клеман Маро]], даже на Франсоа[[Франсоа Рабле]]), както и на сатириците и реалистите от XVII век ([[Матюрен Рение]], [[Жан дьо Лафонтен|Лафонтен]], отчасти на [[Молиер]]).
 
С похвала се отнасят за Вийон, [[Никола Боало]] и [[Волтер]]; през XIX век пред Вийон се прекланят и романтиците (Т.[[Теофил Готие]]) и [[Пиер-Жан дьо Беранже]], силно напомнящ на Вийон;. Сред парнасците особено близки до Вийон по характер на своята поезия са Ж.Жан Ришпен и М.Морис РолинРолина; немалко общо с Вийон имат [[Пол Верлен]] и неговиянеговият приятел [[Тристан Корбер.Корбиер]].
 
Своята популярност в Англия, Вийон дължи на прерафаелистите[[прерафаелити]]те и Р.[[Робърт Луис Стивънсън]].
 
[[Гийом дьо Поатие|Гийом IX Трубадур]] понякога наричат „Вийон на XII век“.
 
== Вийон в литературата и изкуството ==
* Франсоа Рабле в четвъртата си книга „Пантагрюел“ говори за две апокритически съобщения от късните години на Вийон – шутът при двора на английския крал и постановчика на мистерии в Поату. Когато питат Панург, къде са натрупаните от него богатства, той отвръща: „А къде е миналогодишния сняг? – Това е главнияглавният въпрос, който е винаги е вълнувал парижкия поет Вийон“.
 
== Основни произведения ==
* 1446 – ''[[Les Lais]]'' (или ''Petit Testament''; ''Малко завещание'')
* 1461 – ''[[Le Testament]]'' (или ''Grand Testament''; ''Голямо завещание'')
* 1463 – ''[[Ballade des pendus]]'' (''Балада за обесените'')
 
== Външни препратки ==