Царство България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Tourbillon (беседа | приноси) |
Tourbillon (беседа | приноси) |
||
Ред 231:
== Стопанство ==
{{основна|Стопанска история на България}}
[[File:Banknotes of Bulgaria 500 Leva banknote of 1942, Boris III.jpg|thumb|Банкнота от 500 лв от 1942 година с лика на цар Борис III]]
През целия период на съществуването си, царство България е икономически изостанала страна, чието развитие бива допълнително затруднено от войните и свързаните с тях териториални загуби и бежански вълни. Към 1939 година, 73,5% от производствените приходи идват от селското стопанство, и 26,5% от промишленост и строителство.{{Sfn|Rangelova|2000|p=240}} Над 82% от работната ръка през 1924 година е в земеделието, като този процент остава почти непроменен до 1945 година.{{Sfn|Rangelova|2000|p=241}} Нестабилната политическа ситуация и вътрешните конфликти са причина царство България да е най-бедната, или сред най-бедните страни в Европа.
Line 237 ⟶ 238:
=== Сектори ===
[[File:CH-NB - Bulgarien, Plovdiv (Plowdiw)- Menschen - Annemarie Schwarzenbach - SLA-Schwarzenbach-A-5-19-005.jpg|thumb|left|alt=Жени по време на жътва в пловдивско, 1939 година|Жътва в пловдивско, 1939]]
Производителността на селското стопанство е много ниска. Към края на 1930-те години средно на хектар в България се добива два пъти по-малко продукция, отколкото в развитите европейски страни, включително тези с по-лоши климатични или почвени условия от българските.{{Sfn|Rangelova|2000|p=242}} Между 1934 и 1945, средната площ на обработваемата земя намалява от 0,5 до 0,4 хектара на стопанство. Към 1945 в страната има 1,2 милиона стопанства, като почти всички от тях са малки и неспособни да се самоиздържат. Единствено едрите стопанства увеличават площта си за същия период, но те притежават едва 2% от обработваемите земи.{{Sfn|Rangelova|2000|pp=241-242}} Разпокъсването на земите се дължи на семейните навици на онаследяване и нуждата да се осигури земя на нарастващото селско население. През 1930 година близо 50% от работната ръка в селското стопанство е безработна, а през зимата заетостта спада до 30%.{{Sfn|Rangelova|2000|pp=241-242}} [[Дефлация]]та и повишените данъци за обслужването на външния дълг пък довеждат до стопяване наполовина на общия доход на селското население между 1929 и 1933.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=45}}
Line 249 ⟶ 250:
Загубата на България в Първата световна война обезценява [[български лев|лева]] десетократно през 1918 година. Наложените [[репарации]] възлизат на 2,25 милиарда [[златен франк|златни франка]].{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=37}} Към 1921 година, дълговете и репарациите се равняват на 213% от [[брутен национален продукт|брутния национален продукт]] (БНП). До 1925 те намаляват до 76,6% от БНП,{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=37}} главно благодарение на усилията на Александър Стамболийски, чието правителство договаря сваляне на общата сума на репарациите до 550 милиона франка през март 1923.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=39}} В края на 1920-те години България тегли още два заема – [[Бежански заем|Бежанският заем]] през 1926 и [[Стабилизационен заем|Стабилизационният заем]] през 1928.
През 1929, слабата реколта и настъпването на [[Голямата депресия]] стопяват валутните резерви на [[Българска народна банка]] с 60%, а приходите от износ спадат.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=40}}{{Sfn|Rangelova|2000|p=246}} След неуспешни политически маневри, българското правителство издава указ за преустановяване на дълговите плащания през април 1932, практически изпадайки в състояние на [[фалит]] по предвоенния дълг.<ref>{{cite book|last=Flandreau|first=Marc|title=Money Doctors: The Experience of International Financial Advising 1850-2000
С идването на [[Адолф Хитлер]] на власт в Германия през 1933, политическите позиции на френските и британските кредитори отслабват. България бързо влиза в икономическата орбита на Германия, която започва да изкупува голяма част от селскостопанската продукция без реципрочни изисквания за германски внос. Към 1937 година, близо 47% от износа на царство България е насочен към Германия.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=47}} В края на 1930-те, до 60% от вноса и 57% от износа се осъществяват с [[Германска империя (1933 – 1945)|Третия Райх]].{{Sfn|Rangelova|2000|p=246}} Франция и Великобритания облекчават кредитните условия в опит да се преборят с влиянието на Берлин, осигурявайки на цар Борис – вече автократ – известна свобода на действие в стопанските дела непосредствено преди Втората световна война.{{Sfn|Ivanov&Tooze|2011|p=49}} Разведряването довежда и до подем в индустрията, а търговията се централизира и поставя под държавен контрол, но неравенството между селото и града става все по-ясно изразено.<ref>{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20080921073022/http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0050)|title=The Interwar Economy|publisher=Библиотека на Конгреса|date=1992|accessdate=22 юни 2019}}</ref>
| |||