Българските земи под османско владичество: Разлика между версии

'''ОсманскотоТурско владичество'''<ref>История на България в 14 тома. Османско владичество XV-XVIII век, том 4, Издателство на БАН, 1983 г.</ref> или още '''османска власт''' и '''османско господство''', назовавано също, предимно в [[Българска литература през Възраждането|българската възрожденска литература]], като '''[[Робство в Османската империя|османско робство]]''', '''османско иго''' или '''турско робство''', е периодът от края на [[14 век|14]] до края на [[19 век]], през който не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на [[Османска империя|Османската империя]]. Унищожена е и самостоятелната [[Българска патриаршия]], която е подчинена на гръцката [[Цариградска патриаршия]]. За сметка на това, [[Охридската архиепископия]] продължава съществуването си до [[1767]] г., както и възстановената през 1557 г. заради сърбите в османските владения [[Печка патриаршия]] (до [[1766]] г.). Българите подготвят редица въстания срещу местните и централните власти, като борбата за отхвърляне на османската власт достига своя връх с [[Априлско въстание|Априлското въстание]] от 1876 г. и [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската освободителна война]] от 1878 г.

В официалните документи на империята се обозначавала религиозната идентичност на поданиците, определена от опозицията „мюсюлмани – немюсюлмани“немюсюлмани или неверници“. От своя страна миллетите на неверниците, също организирани на религиозен принцип, включвали в една група различни народи, обособени според принадлежността им към определена религия. Като част от религиозната общност на рум миллета, българите според днешните понятия били скрито малцинство в рамките на този миллет до признаването на [[Българската екзархия]] от Империята през 1870 г. През този период са ислямизирани голями части от българския етнос, които били включени в ислямския миллет. Техни наследници днес са [[помаци]]те. В Османската империя приемането на исляма водело до получаване на пълни права, което насърчавало поданиците ѝ да приемат тази вяра. Друга част от хората с български етнически произход, след появата на Българската екзархия, остават верни на Цариградската патриаршия. Това били т. нар [[гъркомани]], представляващи днес част от гръцката нация. Гъркоманията е плод на високия статус, който гръцката култура имала сред православното население на Балканите. Въпреки всичко това, преобладаващата част от българите съхранили родния си език, вярата и традициите си. Особена положителна роля за това изиграли българското духовенство и манастирите.

Баркли пише през 1877 г., че в началото на руско-турската всеки българин е дремендребен земевладелец, осигуряващ собственото си съществуване, това на семейството си и на своите възрастни родители и плащащ данъцитеголям сиданък благодарение на обработването на земята, която практически му принадлежи.<ref name=":1" />

Във военно отношение въстанието е неуспешно, защото е потушено с невиждана и нечувана жестокост, но тъкмо поради нея то постига широк политически отзвук и спомага за по-бързото разрешаване на Източния въпрос от великите сили. Това отнема две години, за да се намеси руският император, като обяви война на Османската империя ([[1877]]), и поиска създаване на българска държава ([[1878]]).