История на ФК Интер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-закратко +за кратко) |
м неграмотни да не пипат (L'Eremita or whatever) |
||
Ред 26:
[[Италиански шампионат по футбол 1919-20|Сезон 1919 – 20]] е първият след подновяването на шампионата. За президент на Интер е избран [[Франческо Мауро]], който назначава за треньор [[Нино Резеготи]]<ref name=":0" /><ref>[http://interfc.it/Scheda.asp?id=876 interfc.it]</ref>.В настоящия състав все още могат да се видят „старите“ [[Ермано Аеби|Аеби]], [[Емилио Агради|Агради]], [[Джузепе Асти|Асти]] и [[Пиеро Кампели|Кампели]], в допълнение на петимата братя [[Луиджи Чевенини|Чевенини]], [[Джузепе Фосати]] и изгряващата звезда [[Леополдо Конти]]<ref>[http://www.inter.it/en/palmares/2 www.inter.it]</ref>. Без особени затруднения, „нерадзурите“ печелят областната група на [[Ломбардия]], след което за полуфиналите са поставени в „Група Ц“, заедно с [[Новара]], [[Болоня]], [[Торино]], [[Андреа Дория (футболен отбор)|Андреа Дория]] и [[Енториа Джолиардо]], където събират общо 16 точки и печелят правото да играят на финала за „Централна Италия“ с [[Ювентус]] и [[ФК Дженоа|Дженоа]]. След победа над [[Ювентус|„бианконерите“]] с 1 – 0, равенството с Дженоа се оказва достатъчно за Интер да преодолее финалната група и да се класира за националния финал. Така на [[20 юни]] [[1920]] г. в [[Болоня]], последното препятствие пред Интер се оказва отбора на [[ФК Ливорно]], водени от „великия мотор“ [[Магноци]]<ref>[http://www.enciclopediadelcalcio.it/Inter2.html www.enciclopediadelcalcio.it]</ref>. В този много зрелищен и балансиран, финален мач, „нерадзурите“ съумяват да се наложат над своя съперник с 3 – 2 и така печелят втората в историята си национална титла.<ref name=":0" /> Отбора вдигнал купата през [[Италиански шампионат по футбол 1919-20|1919-20]]: Пиеро Кампели, Густаво Франческони, Алесандро Белтраме, Алесандро Милези, Пино Фосати, Паоло Шлайдер, Леополдо Конти, Ермано Аеби, Емилио Агради, [[Луиджи Чевенини|Луиджи Чевенини III]], Джузепе Асти.<ref name=":0" />
== 1920 – 1927: Посредствените години и „Компромиса Коломбо“<ref>http://calcioantico.wordpress.com/category/compromesso-colombo/</ref> ==
== 1920 – 1945: [[Файл:600px_Bianco_e_Rosso_(Croce)_e_Nero_e_Azzurro_(Strisce).png|ръб|25px]] Амброзиана и кралството на Джузепе Меаца [[Файл:Scudetto.svg|20px]] [[Файл:Scudetto.svg|20px]] [[Файл:Scudetto.svg|20px]] [[Файл:Coccarda_Coppa_Italia.svg|20px]] ==▼
Както се случва и след спечелването на първия шампионат, така и след завоюването на второто в историята си [[скудето]], Интер изпада в дълъг период на анонимност и посредственост, като през повечето време се намират в средата или долната половина на таблицата. През [[Италиански шампионат по футбол 1921-22|сезон 1921 – 22]] Интер са на последно място в класирането и са само на крачка от изпадане във втора дивизия. Тогава в [[Италия]] има две футболни сдружения – [[Италианска Футболна Конфедерация]] (ИФК) и [[Италианска Футболна Федерация]] (ИФФ), които организарат отделни и независими първенства. Интер участват в състезанието на [[Италианска Футболна Конфедерация|ИФК]] и когато на [[30 март]] [[1922]] г. сезона приключва, „нерадзурите“ заемат последното място в „Група Б“ на „Северна Италия“ със скромните 11 точки от 22 мача. След бурни полемики директорите на двете федерации се срещат в [[Брусненго]] на [[30 юни]] [[1922]] г. за да обсъдят създаването на нова единна футболна структура. Арбитър и посредник в този дебат е [[Емилио Коломбо]] – президент на [[Ла Гадзета дело Спорт|„Гадзета дело Спорт“]]. В крайна сметка конкурентните компании стигат до консенсус и ИФК е включена в ИФФ, но поради големия брой участници се организират предварителни [[плейофи]], след които победилите се разпределят в три областни групи от по дванадесет отбора. Този прецедент в италианския футбол е известен с названието „Компромиса Коломбо“ (на [[италиански език|италиански]]: ''„Compromesso Colombo“'').
{{основна|АС Амброзиана}}▼
Жребия определя мач между Интер и [[Фиорентина|Либертас Флоренция]]. На [[9 юли]] [[1922]] г. в [[Милано]], „черно-сините“ печелят с 3 – 0 (с два гола на [[Освалдо Алиатис]] и един гол на [[Ермано Аеби]]), а ответния двубой във [[Флоренция]] на [[16 юли]] завършва 1 – 1, с което Интер си осигуряват участие в първата дивизия на страната за предстоящия сезон.
В периода до [[1927]] г., ръководството се сменя два пъти – през [[1923]] г. президент става [[Енрико Оливети]], като през [[1926]] г. [[Сенаторе Борлети]]<ref name=":0" /> го наследява, а на треньорския пост се сменят редица специалисти, но без никакъв успех.
▲==
▲{{основна|АС Амброзиана}}
С настъпването на фашистката ера, Интер са принудени да се съобразят с интересите на партията: на [[Националната Фашистка Партия]] не ѝ допада наименованието на клуба, което наподобява това на враговете от [[Комунистически интернационал|Комунистическия Интернационал]] и през лятото на [[1928]] г., Интер под управлението на [[Сенаторе Борлети]] се слива с [[УС Миланезе]] и приемат името „СС Амброзиана“ ({{lang|it|Società Sportiva Ambrosiana}}) в чест на църковния патрон на гр. Милано – св. Амврозий Милански, а черно-сините фланелки са заменени с чисто бели такива, пресечени с червен кръст (герба на Милано) и маркирани с фашистки символ.<ref name=":1">[http://www.storiedicalcio.altervista.org/antenate_inter.html www.storiedicalcio.altervista.org]</ref>
{| class="toccolours" style="background:#ffffff;" align="left" width="100%"|
|align="
{{футболен екип
|pattern_la =
| |||