Лаврентий Берия: Разлика между версии

През март 1917 година Берия организира в училището в Баку клон на [[РСДРП]]. От юни до декември 1917 година като техник на хидротехнически отряд заминава на румънския фронт, след което се връща в [[Азербайджан]] и бива зачислен като сътрудник към [[Бакинския съвет на депутатите]]. Остава в [[Баку]] и след превземането на града от турско-азербайджански войски в средата на 1918 г., работи като чиновник в завода „Каспийско сдружение Бял град“ и изпълнява разнообразни поръчения на [[Болшевизъм|болшевиките]] в нелегалност (от края на 1918 до пролетта на 1920 г. на власт в Азербайджан е партията „Мусават“, която е била под контрол на английските тайни служби).

В биографични анкети той не крие за своята работа в буржоазното контраразузнаване. В писмо до [[Орджоникидзе (пояснение)|Г. К.Серго Орджоникидзе]] през 1933 година пише, че:

Л. П. Берия присъства на Февруарско-мартенския пленум през 1937 г. От май 1937 до 31 август 1938 г. той е първи секретар на Тбилиския градски комитет на КП на Грузинската ССР. През 1937 – 1938 г. под ръководството на Берия е „разкрит“ и т.нар. заговор сред партийното ръководство в Грузия, Азербайджан и Армения, в който се планирало отделяне на [[Задкавказие|Задкавказието]]то от СССР и неговото превръщане в [[протекторат]] на [[Великобритания]].

С наближаването на 70 годишнината на [[Йосиф Сталин|Сталин]], прикритата борба за негов наследник сред привържениците му доминира политиката на [[Кремъл]] в следвоенните години. В края на войната [[Андрей Жданов]] изглежда като най-вероятният кандидат. Жданов е бил лидер на комунистическата партия в [[Ленинград]] по време на войната и до 1946 г. е отговарял за всички културни въпроси. След 1946 г. Берия сформира съюз с [[Георгий Маленков|Маленков]], за да противодейства на възхода на Жданов.

През януари 1946 г. Берия подава оставка като началник на [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] като запазва общия контрол по въпросите на националната сигурност като заместник министър-председател и началник на органите за държавна сигурност при Сталин. Новият началник на НКВД, [[Сергей КръгловКруглов]], не е човек на Берия. Също така, до лятото на 1946 г., човекът на Берия [[Всеволод Николаевич Меркулов]] е заменен като ръководител на Министерството на държавната сигурност (МГБ) от [[Виктор Абакумов]].

Берия е главният герой в пиесата „Лека нощ, чичо Джо“ на канадския драматург Дейвид Елендун. Произведението е измислена версия на събитията, довели до смъртта на [[Йосиф Сталин|Сталин]].

Британският актьор [[Боб Хоскинс]] изиграва Берия във филма от 1991 г. „Вътрешен кръг“. Рошан Сет прави същото във филафилма от 1992 г. „Сталин”„Сталин“, а [[Дейвид СъшетСушей]] го прави в „Червения монарх“ от 1983 г. Ролята на Берия е изиграна и от Саймън Ръсел Бийл в сатиричния филм „Смъртта на Сталин“ от 2017 г.

В продукцията на [[Си Би Ес|CBS]] oтот 1958 г. „Заговорът за убийството на Сталин“, Берия е изигран от Е.Г.Маршал. В документалната поредица на [[Би Би Си|BBC]] от 2008 г., „Втората световна война: зад затворени врати“, Берия е представен от полския актьор [[Крищоф Драч]].

Романът на [[Ричард Кондън]] от 1959 г. [[„Манджурският кандидат“|„Манджурският кандидат„]] разказва историята на фанатика Реймънд Шоу - – „перфектния убиец“ като „от сън на Лаврентий Берия“. В научно-фантастичния роман на [[Аркадий и Борис Стругацки]] от 1964 г. [[„Трудно е да бъдеш Бог“]], Берия е олицетворен в персонажа Дон Реба, който служи като кралски министър на отбраната. Берия също така е значителен герой в първите глави на романа [[„Манджурският кандидат“|„]]Архангел[[„Манджурският кандидат“|„]]„Архангел“ от 1998 г. на британския писател [[Робърт Харис]].