Число на Дънбар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\| website= +| work=)
Редакция без резюме
Ред 3:
Поддръжниците на идеята твърдят, че по-големите числа като цяло изискват по-ограничителни правила, закони и действащи норми, за да се поддържа стабилна и сплотена група. Числото на Дънбар не включва броя на персоналните познати, с които са прекратени социалните взаимоотношения, или далечните познати, с които липсват постоянни социални взаимоотношения. Дънбар формулира теорията си, че ''„този лимит е пряка функция на относителния размер на [[неокортекс]]а, и това на свой ред ограничава размера на групата [...] ограничението, зададено от оперативния капацитет на неокортекса е просто върху броя индивид, с които могат да се поддържат междуличностна връзка“''. В периферията на групата се включват и бивши колеги и приятели от гимназията, с които човек би искал да възстанови контактите си при повторна среща.<ref>{{cite news |title=Sorry, You May Have Gone Over Your Limit Of Network Friends |url=https://www.wsj.com/articles/SB119518271549595364?mod=googlenews_wsj |author=Carl Bialik |date=16 ноември 2007 |publisher=The Wall Street Journal Online |accessdate=2 декември 2007}}</ref>
 
Числото на Дънбар е популяризирано в книгата на [[Малкълм Гладуел]] „[[Повратната точка]]“ от 2000 година. Гладуел описва компанията W. L. Gore and Associates, известна с марката Gore-Tex ®. На принципа на пробата и грешката, ръководството на компанията открива, че при повече от 150 служители, работещи заедно в една сграда, настъпват различни социални проблеми. Компанията започва да строи сградите си с капацитет за 150 работни места и 150 паркоместа и когато паркоместата на дадена сграда приключат, се пристъпва към строежа на следващата сграда, понякога на малки разстояния една от друга.
 
== Източници ==