Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
 
== [[Меровинги]] (428 – 737) ==
Името на Франция идва от [[германи|германското]] племе наречено [[франки]]. [[Меровинги|Меровинговите]] крале са започнализапочват като племенни водачи, накато племена,първи катомежду най-старияттях е [[ХлодиоКлодион]]. [[Хлодвиг I]] е бил първият, който е превърналобединява тези племена в истинско кралство. След смъртта му, неговото кралство е било разделено между синовете му на Соисон ([[Неустрия]]), Париж, Орлеан ([[Бургундия (регион)|Бургундия]]) и Мец ([[Австразия]]). Няколко Меровингски монарха съюзилисъюзяват Франкското кралство и приелиприемат титлата „Крал на Франките“. Но след смъртта им, според франкската традиция, кралството биле разделяно между синовете му.
 
{| width=95% class="wikitable"
 
== [[Каролинги|Каролингско междуцарствие]] (737 – 743) ==
''Последните меровингски крале, познати като лениви крале (rois fainéants) не са притежавалипритежават истинска политическа власт,. вместоВместо това тя е билапредадена притежавана отна [[Майордом]]а. Когато Теодерих IV починалумира през [[737]] г., Майордомамайордомът [[Карл Мартел]] оставилоставя трона свободен и продължилпродължава да управлява до собствената си смърт през [[741]] г. Неговият син [[Пипин III|Пипин Късия]] възстановилвъзстановява малко от меровингската династия като издигнализдига Хилдерих III на трона през [[743]] г., само за да сего отърве от негопрогони през [[751]] г.''
 
== [[Меровинги|Меровинги, реставрация]] (743 – 752) ==
Каролингската династия, носеща името на своя родоначалник, [[Карл Мартел]], взема властта във Франкското кралство през 752, когато [[майордом]]ът [[Пипин III|Пипин Къси]], син на Мартел, принуждава поредния от '''ленивите крале''' (наричани така заради безразличието си към държавните въпроси), Хилдерих III от [[Меровинги|Меровингската династия]], да абдикира и се възкачил на негово място.
 
Империята се разрасtvaразраства при управлението на сина на Пипин – Карл I, наричан [[Карл Велики|Шарлеман]], когато границите ѝ се разпростираtразпростират от [[Дания]] до Централна Италия, от Графство Бретан до Аварските земи. Със смъртта на Шарлеман кралството e наследено от сина му [[Людовик Благочестиви|Луи I Благочестиви]] и неговите синове, най-големият – [[Лотар I|Лотар]], [[Лудвиг II|Луи]] и Шарл. Луи I раздел[разделя помежду им голяма част от империята си, което поражда между братята спорове колко територия им се полага. Със смъртта на стария крал, най-малкият, Шарл, се съюзява с брат си Луи срещу новия император, Лотар, и му обявяват война. Съюзниците побеждават брат си в битката при Фонтеней през [[841]] г. До август 843 г. Лотар, изтощен от битките, се предава и е принуден да подпише [[Вердюнски договор|Вердюнския договор]], с който империята на Карл Велики е разделена между тримата. Луи, наричан оттук на татъкнататък Луи Немски, получава най-източните части, днешна Германия; Шарл взел най-западните, Франция.
 
{| width=95% class="wikitable"
 
== [[Капетинги|Капетингска Династия]] ==
Когато Луи V починалумира, оставилоставя странатапрестола без наследник, който да стане крал. Всеобщо билое решено кралството да бъде предадено в силните и сигурни ръце на френския херцог Хуго Капет, от Саксонската династия, който още от управлението на [[Лотар (Франция)|Лотар]] управлявалуправлява необезпокояван. Хуго биле признат от аристокрацията и духовенството и коронован на [[3 юли]] [[987]] г. Властта му, въпреки това ме можеламоже да се предава наследствено и за това, за да запази властта в рода си, той представилпредставя сина си като свой наследник като ''rex Franconum'' (крал на Франките).Съответно синът му представилпредставя своя син като наследник, и той - своя. Властта се предавалапредава така между първите Капетинги до [[Филип II (Франция)|Филип II Огюст]], който учредилучреждава властта задължително да се предава от баща на син.
 
'''Директни Капетинги''' се отнася до поредица от крале в периода 987 – 1328 г., предаващи властта по този начин, от баща на син (с изключение на последните двама),. включващВключва седемнадесет монархамонарси, управлявали в период от близо 340 години.
 
=== Директни Капетинги (987 до 1328) ===
|align="center"|Крал на Франките <br><small>(Roi des Francs)</small>
|-
| align="center"|[[Файл:IIDecaisne Geza- esLouis VII Lajosof KKFrance.jpg|80px]]
| align="center"|[[Луи VII]] ''Младия''<br><small>(Louis VII ''le Jeune'')</small>
| align="center"|[[1 август]] [[1137]]
|align="center"|Крал на Франките <br><small>(Roi des Francs)</small>
|-
| align="center"|[[Файл:LouisMilhac-ixd'Auberoche église vitrail.jpgJPG|80px]]
| align="center"|[[Луи IX (Франция)|Св. Луи IX]] ''Свети''<br><small>(Saint Louis)</small>
| align="center"|[[8 ноември]] [[1226]]
| align="center"|[[25 август]] [[1270]]
|{{*}}Син на Луи VIII
|align="center"|Крал на Франките <br><small>(Roi des Francs)</small><br><br>Небесен покровител на цяла Франция
|-
| align="center"|[[Файл:Philippe3lehardi.jpg|80px]]
|align="center"|Крал на Франките <br><small>(Roi des Francs)</small>
|-
| align="center"|[[Файл:Philippe IV le Bel.jpg|80px]]
| align="center"|[[Филип IV (Франция)|Филип IV]] ''Хубави''<br><small>(Philippe IV ''le Bel'')</small>
| align="center"|[[5 октомври]] [[1285]]
|}
 
''В списъка не са [[Хуго II (Франция)|Хуго Магнус]], най-голям си на Робер II и [[Филип Френски (1116-1131)|Филип Френски]], най-голям син на Луи VI; и двамата управляват заедно с бащите си (според ранна капетингска практика кралете коронясвали техните наследници докато са още живи и споделяли властта с тях), но са починалиумират преди тях. Тъй като нито Хуго, нито Филип са били самостоятелни крале в живота си, те традиционно не са вписвани като крале на Франция.''
 
=== [[Валоа (династия)|Династия Валоа]] (1328 – 1589) ===
[[Файл:Généalogie2 Guerre de Cent Ans.jpg|мини|Връзка между кралете и претендентите за трона]]
Със смъртта на последния от преките наследници от династията на Капетингите кралството бивае изправено пред династическа криза. Възниква спор относно законния наследник на френския престол, като всяка страна твърди, че нейните претенции са по-основателни от тези на останалите претенденти. От една страна, това е [[Едуард III|Едуард III Плантагенет]], внук на [[Филип IV (Франция)|Филип IV]] по майчина линия, от друга, – [[Карл II Наварски|Карл II Злия]], крал на Навара, внук на Луи Х по майчина линия, и накрая – родът Валоа, водещ началото си от [[Шарл (Валоа)|Шарл дьо Валоа]], син на [[Филип III (Франция)|Филип III Смелия]]. За разрешаване на този въпрос в Парижкия университет е свикано събрание на френските барони и духовенство, което заключава, че според Салическото право правото на престолонаследие не може да се предава по женска линия, и затова [[Филип VI (Франция)|Филип дьо Валоа]], син на Шарл дьо Валоа, е признат за законен наследник и на [[29 май]] [[1328]] г. е коронован за френски крал.
 
Като знак на недоволството си от несправедливото според него решение английският крал Едуард III, който е и херцог на [[Нормандия]] (васално херцогство в Северна Франция), отказва да положи васална клетва за вярност като нормандски херцог пред новия крал. В Париж е изпратен [[Адам Орлитън]], епископепископът на Харифорд, който обявява война на Франция от името на Едуард, с което се слага началото на [[Стогодишна война|Стогодишната Войнавойна]], опустошила страната и довела до смъртта на десетки хиляди души.
 
{| width=95% class="wikitable"
 
=== [[Бурбони|Династия Бурбон]] (1589 – 1792) ===
Династията произхожда от Робер дьо Клермон, син на [[Луи IX (Франция)|Луи IX Свети]], чийто син получава титлата херцог на Бурбон през [[1327]] г. Макар титлата да им бивае отнета два века по-късно, те запазват името си непроменено. С брака между [[Жана III Наварска]] и [[Антоан Наварски|Антоан дьо Бурбон]] родът става кралска династия. Техният син, Анри III, крал на Навара от [[1572]] г., бивае признат за крал на Франция след смъртта на последния от династията Валоа, Анри III, през 1589 г., и е коронован и за френски крал като Анри IV и така обединява двете кралства в лична уния.
 
Синът му Луи XIII обединява двете кралства през 1620 г., но въпреки това владетелите от династията продължават да използват титлата [[Крал на Навара]] дълго след [[Френска революция|Френската Революция]].
|align="center"|Крал на Франция и Навара <br><small>(Roi de France et de Navarre)</small>
|-
|align="center"|[[Файл:LouisXIIILouis XIII roi de France.jpg|80px]]
|align="center"|[[Луи XIII]] ''Целомъдрения, Справедливия''<br><small>(Louis XIII ''le Chaste, le Juste'')</small>
|align="center"|[[14 май]] [[1610]]