Разлика между версии на „Кърджали“

==== Българско и ромейско средновековие ====
[[Файл:Vishegrad fortress 2011 PD 18.JPG|мини|Крепостта Вишеград]]
През VI век по средното течение на река [[Арда]] се заселват словени/славяни и българи. Днес личат следи от миналото на [[Първа българска държава|Първото]] и [[Втора българска държава|Второто българско царство]]. Те установяват своите традиции, език и бит, като заимстват и културата на завареното местно население. Когато се образува българската държава, този край все още остава в пределите на [[Източната римска империя]]. По времето на хан [[Пресиян]] към [[847]] г. той влиза в пределите на българската държава. За първообраз на Кърджали се приема съществувалото през IX – XIV век на територията на днешния град селище и крепостта '''[[Вишеград (крепост)|Вишеград]]''' (наричан и ''Горна крепост'')<ref>[http://ivoso.blog.bg/turizam/2007/06/13/krepost-vishegrad-gorna-krepost.80062 Крепост Вишеград /Горна крепост/]</ref> до кв. Горна гледка над яз. „Студен кладенец“, които имат общи белези с материалната култура на старите български градове [[Плиска]], [[Преслав]], [[Търново]], [[Месемврия]] и пр. Тя е охранявала разклонение на пътя от Адрианопол до Филипопол към вътрешността на Родопите по долината на река Върбица. В добре запазената цитадела вероятно е резидирал управителят на средновековната област Ахрида. Днес запазените ѝ стени са високи до 8 m. Тя е в пряка визуална връзка с близката Шеста крепост, която е на хълма отсреща, високо над левия бряг на Арда. Тя понякога бива свързвана с известната от исторически източници [[Моняк|крепост Моняк]] (Moniac]]<ref name=":1">Henri d' Outreman. [https://books.google.bg/books?id=pRlUAAAAcAAJ&pg=PA532&lpg=PA532&dq=Moniac+Thrace&source=bl&ots=mklzuMcSbS&sig=ACfU3U3xanafs-GsBbtp4HWaYG42OrtIGg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwiAxs7rtMXiAhWWwMQBHeGMCccQ6AEwBnoECAcQAQ#v=onepage&q=Moniac%20Thrace&f=false Histoire de la ville et comte de Valentiennes, divisee en IV. parties ...]</ref>[[Моняк|)]], коятокъдето е имало лагер на хълмаIV отсрещакръстоносен поход, високои надкъдето левияв бряг1206 г. е избран Анри – вторият император на АрдаЛатинската империя. МеждуПо-нагоре тяхна десния бряг на Арда се е откроявалоткроява и забележителния раннохристиянски комплекс с черква [[Кърджалийски манастир|Свети Йоан Предтеча]], основан през късната античност и развит до определен тип манастирски комплекс през IX-XIV век, когато манастирската крепост става и епископско средище. Наличието на обширно средновековно гробище в пределите на крепостта на Свети Йоан Предтеча и извън нея, което е възможно да е предшествало строителството на Кърджалийския манастир и което по своя характер е обичайно градско гробище на много поколения и възрасти, може да се заключи, че то е обслужвало късно античен и средновековен град на високия десен бряг на Арда, близо до черковния комплекс (ст.н.с Екатерина Манова, проф.д-р Стамен Михайлов и др.). Поради важното си стратегическо и стопанско значение [[Източни Родопи|Източните Родопи]] са били непрекъснато подлагани на вражески нашествия. Цар [[Калоян]] към 1199 г. освобождава областта от ромейско владичество и тя става един от изходните райони в походите на българите срещу превзелите Константинопол латини, разгромени от царя в 1205 г. при Одрин. {{източник|Под стените на Вишеград преминава неуспешното контранастъпление на кръстоносците|2019|05|28}}, предвождано от маршал [[Жофроа дьо Вилардуен|Жофруа дьо Вилардуен]],. аОтзвук наот левия брягбитките на р.латините Арда,от подIV близкатакръстоносен крепостпоход [[Моняк]]вероятно (Moniac<refдостига name=":1">Henriдо d' Outreman. [https://books.google.bg/books?id=pRlUAAAAcAAJ&pg=PA532&lpg=PA532&dq=Moniac+Thrace&source=bl&ots=mklzuMcSbS&sig=ACfU3U3xanafs-GsBbtp4HWaYG42OrtIGg&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwiAxs7rtMXiAhWWwMQBHeGMCccQ6AEwBnoECAcQAQ#v=onepage&q=Moniac%20Thrace&f=false Histoire de la ville et comte de Valentiennesмястото, diviseeкъдето enднес IV.е parties ...]</ref>)Кърджали, ено лагеръткакви имса вточните койтоисторически вдании 1206още г.не е избран Анри – вторият император на Латинската империя, след което рицарите се оттеглят безславноустановено. На 4 септември 1207 година латинският крал на Солун [[Бонифаций Монфератски]] навлиза в планината откъм юг. МестнитеСъгласно пестеливия разказ на Жофруа дьо Вилардуен, местните българи устройват засада и побеждават латинските рицари,. а главатаГлавата на Бонифаций ебила изпратена на [[Калоян|цар Калоян]]. След убийството на цар Калоян под стените на Солун (октомври 1207 година) областта се управлява от [[деспот Слав]], а при цар [[Иван Асен II]] е отново централно подчинена. След 1246 г., когато умира цар [[Калиман I Асен|Коломан Асен]], Източната римска империя установява кратковременен контрол тук, в 1254 година цар [[Михаил Асен]] отхвърля ромеите. Летописецът [[Георги Акрополит]] пише: „Жителите, които бяха българи, се отърваваха от ярема на чуждоезичните и преминаваха към своите.“ После ромеите отново се връщат, при цар [[Константин Асен|Kонстатин Асен – Тих]] районът отново е в България, после пак ромейски, накрая Цар [[Иван Александър]] възстановява контрола си в областта в 1343 г. {{източник|Легенди и материални доказателства говорят|2019|05|28}}, че в XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и ромейски феодали е възпетият от народа [[Българи|български]] феодален владетел в [[Родопи]]те и в [[Беломорска Тракия]] Момчил, който владее земите от Бяло море до тук. Неговото име е свързано и с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на нахлуващите от Мала Азия турски орди.
[[Файл:Kardschali PD 2011 006.JPG|мини|Паметник]]
 
Анонимен потребител