Филип Тотю: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
}}
'''Филип Тотю''' е български [[хайдутин]] и [[Революция|революционер]], виден деец на
== Биография ==
Ред 39:
== 1868 – 1876 ==
През 1868 г. участва във [[Втора българска легия]], под ръководството на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]].
Установява се в [[Одеса]], където получава пенсия от руското правителство.
Ред 104:
[[Файл:Filip Totyu-zname.jpg|мини|ляво|Знаме на четата на Филип Тотю]]
Предвожда [[Български доброволци в Сръбско-турската война от 1876|доброволческа чета]] в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]]. Участва и в Руско-турската освободителна война. Четата на Филип Тотю тръгва със знаме в червено, бяло и зелено, подредени низходящо. Това е Първият български трикольор (1887 г.). Знамената с трикольор са били две и когато е станала раздялата на четниците в Балкана, тези, които са се отделили от четата на Филип Тотю, са поели с второто знаме. На това знаме следите се губят, но трикольорът, останал у Тотювата чета, е запазен и до днес. След известен престой в Свищов тръгва да се връща в Одеса. По пътя в Плоещ се забърква в неприятна история. Намира подслон в „един бакалски и кръчмарски дюкян“, който се стопанисвал от жена вдовица и глух слуга. Тотю
== Късен живот ==
[[Файл:Buzludzha 29 June 1898.jpg|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър – 29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра, седнал, с мустаците – [[Стоян Заимов]], над него – [[Христо Македонски]], Филип Тотю, митрополит [[Методий Кусев|Методий Старозагорски]] (инициатор на събитието), [[Панайот Хитов]]. Детето (в дясно) с шапката е [[Владимир Заимов]].]]
Докато войводата е в затвора, започва семейната му драма. Първи го предава собственият му син. Намира родата и обявява, че баща му е мъртъв и разпродава полагащото му се като наследство имущество. Жена му си намира любовник, но изоставената Фросина се поболяла и по думите на Тотю "...от срам и мъка полудява и я закарват в лудницата". Филип Тотю е освободен от затвора шест години след Освобождението, на 6 юни 1884 г. Завръщайки се в освободена България, живее в Острица, Русенско. От 1 декември 1884 г. му е отпусната 200 лв. месечна пенсия. [[Никола Живков]] и [[Коста Паница]] го включват в [[Българомакедонско благотворително дружество (Русе)|Българо-македонския комитет]] и Тотю се забърква в афери, свързани с набиране на пари и оръжие. По нареждане на Стамболов Тотю остро е предупреден да престане със зулумите. През юни 1887 г. е арестуван и след като го пускат
Днес родната [[Къща-музей на Филип Тотю, Вонеща вода|къща на Тотю в село Вонеща вода]], както и
== Бележки ==
|