Александър Велев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 32:
Поема втория си мандат в изключително трудна обстановка на напрежение между журналистите и програмите в медията. Основно негова цел е възстановяване на доверието в ръководството, възраждане на диалога вътре в радиото, преодоляване на противопоставянето, обединяване около необходимостта от реформи.
Като генерален директор е застъпник на технологичното обновяване на най-старата българска електронна медия, за създаване на благоприятни условия за работа на журналистите и за издигане авторитета на журналистическия труд. По време на мандата му 2016-2019 г. институтът “Ройтерс” към [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]] на два пъти класира [[Българско национално радио|БНР]] на първо място по доверие. Амбицията на Велев е [[Българско национално радио|БНР]] да завоюва в онлайн пространството същия авторитет, който има в ефир и да бъде гарант за достоверността на новините.
Още в първия си мандат (1998-2001) започва дигитализацията и въвежда съвременна система за радиопроизводство Dalet. 2016-2019 г. продължава с технологичното изграждане на цифрова среда за съхранение на архива и Златния фонд и с дигиталната трансформация на медията. Проправя път на мобилната журналистика. Създава пълно портфолио на канали за присъствие в дигитална среда - онлайн портал БНР Новини, платформа за отложено слушане БНР Play, профили в социални медий и YouTube. Увеличава присъствие на програмите в социалните мрежи с видео репортажи и жива картина. Най-важната стъпка в тази посока е започналият стрийминг на емблематичното обзорно политическо предаване „Неделя 150“ с излъчвания едновременно от сайта и Facebook страницата на БНР. В периода 2016-2019 г. посетителите на сайтовете от групата на [[Българско национално радио|БНР]] се увеличават с 54 %, а броят прегледани страници от групата на [[Българско национално радио|БНР]] нараства с 26 %. 70% от влизанията в сайта са през смартфон, а 58% през Фейсбук.
През 1998-2001 г. въвежда първите за медията длъжностните характеристики и правилниците за дейността. По време на първия си мандат открива кореспондентски пункт в Белград, точно преди ескалацията на напрежинието там. През втория си мандат, отново във важен момент за международната политика, създава кореспондентски пункт в Истанбул. Създава „Новинарския час“ - обзорно предаване на програма "[[Хоризонт (БНР програма)|Хоризонт]]", което удвоява радио рейтинга на часовата зона 18 -19 ч., до тогава запазена за телевизиите.
Извежда радиото сред хората и търси завръщането на младежката аудитория. За трите години от 2016 до 2019 Радио парк фест се превърща в емблема на културния календар на столицата. Музикалните класации на всички програми на [[Българско национално радио|БНР]] са обединени в новата национална класация за българска поп и рок музика "БНР Топ 20", която раздава и първите Годишни музикални награди на БНР. Обединява усилия с [[НДК]] и [[Столична община]], за да се превърне в традиция тържествения концерт „Празник на буквите“ на 24 май. Дава начало на множество надпрограмни проекти, каквото е кампанията „Избери живота“ срещу разпространението и употребата на дрога, в която партнират [[Министерство на здравеопазването на България|Министерстви на здравеопазването]], [[Министерство на вътрешните работи на България|МВР]] и [[Министерство на образованието и науката на България|МОН]]. Инициира обществена дискусия „Бъдещето на обществените медии в цифровата ера“ за преформулиране на мисията в контекста на дигитализиращия се свят. За първи път по негова покана в България се провежда форум на [[Европейски съюз за радио и телевизия|Европейския съюз за радио и телевизия]] (ЕВU) - Техническата асамблея (1999г.) В рамките на мандат 2016-2019 по негова покана в София се провежда Правната асамблея на ЕBU (2017) и най-важният радиофорум на [[Европейски съюз за радио и телевизия|Европейския съюз за радио и телевизия]] - Радиоасамблеята на EBU (2019). Негова инициатива е и Срещата на обществените медии от Югоизточна Европа по време на българското председателство на [[Съвет на Европейския съюз|Съвета на Европейския съюз]] през 2018 г.
| |||