Николай Овчаров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.87.231.130 (б.), към версия на PowerBUL
Етикет: Отмяна
дребни
Ред 25:
Николай Овчаров е роден на [[19 юли]] [[1957]] г. във [[Велико Търново]], син е на археолога проф. д-р [[Димитър Овчаров]].<ref name="e-ve_Проф">{{Цитат уеб|заглавие = Проф. Николай Овчаров: Да спреш иманярството е все едно да спреш хашиша в Азия. Абсурд!| издател = e-vestnik.bg| достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://e-vestnik.bg/3873| език = bg}}</ref> Завършва история в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през [[1981]] г., във випуска на [[Георги Първанов]], и започва работа в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия институт с музей]] към [[БАН]]. Кандидат на историческите науки (днес равно на образователната и научна степен „доктор“) с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г. е старши научен сътрудник II-ра степен в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей]] към БАН. Според твърденията му от 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет – Москва.<ref name="bnr">{{Цитат уеб| заглавие = В „Авторът и неговата публика“: проф. Николай Овчаров|издател = [[БНР]]|достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Culture/AuthorAndAudience/Pages/100306Nikolai_Ovcharov.aspx|език = bg}}</ref><ref name="Еди">{{Цитат уеб|заглавие = „Един археолог пътешества по света“ от Николай Овчаров|издател = svetlosenki.com|достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1729:q-q-|език = bg}}</ref> Бил е преподавател в Славянския университет (1995 – 1999) и в [[Нов български университет]] (1999 – 2002).<ref name="Еди"/>
 
Освен като учен, Николай Овчаров се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс“, публикувана на 7 декември 2006 г. от в. „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“„Стандарт“.<ref name="pape_Прем">{{Цитат уеб| заглавие = Индиана Джоунс превърна археологията в приказка | автор = Антоанета Петева| труд = в-к „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“| дата = 7 декември 2006| достъп_дата = 25 юли 2018| уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180725092631/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-12-07&article=170657 | език = bg}}</ref>
 
== Награди и отличия ==
* На [[17 май]] [[2011]] г. е посочен от [[Румен Ралчев]], Велик приор на българския Приорат на ордена на [[тамплиери]]те, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.<ref name="frog_БГта">{{Цитат уеб|заглавие = БГ тамплиери вдигат замък в София|издател = frognews.bg|достъп_дата = 23 април 2013|уеб_адрес = http://frognews.bg/news_35592/BG_tamplieri_vdigat_zamak_v_Sofiia/||език = bg}}</ref>
* [[Почетен гражданин]] на гр. [[Кърджали]] (2000), на [[Златоград]] (2017)<ref>[https://www.zlatograd.bg/?pid=4,706 Решение #Ж 637.] // [[Златоград (община)|Община Златоград]]. 24 октомври 2017. Посетен на 10 октомври 2018.</ref>, на [[Търговище]] (2018)<ref>[http://www.targovishte.bg/municipality/file/reshenia/2018/Fevruari2018/Protokol33.pdf Протокол № 33 от проведена сесия на Общински съвет Търговище.] // [[Търговище (община)|Община Търговище]]. 22 февруари 2018. Посетен на 10 октомври 2018. </ref>, и на [[София]] (2018)<ref>[https://council.sofia.bg/documents/20182/647307/Copy+of+625.pdf/9681b3f0-b0da-4236-bcc2-60801515a70e Решение № 625 на Столичния общински съвет.] // [[Столичен общински съвет]]. 13 септември 2018. Посетен на 10 октомври 2018. </ref><br>
* Избран за „Достоен българин на 2005 г. в класацията на в-к „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4757074 423-ма достойни българи награди „24 часа“ за 12 години.] // „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“. 10 май 2015. Посетен на 10 октомври 2018. </ref>.
* Кавалер на [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Св.св. Кирил и Методий“]] с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата (2010)<ref>[[Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]</ref>.
* Носител на най-високото отличие на Министерството на културата – „[[Златен век (отличие)|Златен век]]“ с огърлие (2017)<ref>[http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/zlaten_vek_s_ogarlie_za_nikolay_ovcharov-355614.html „Златен век с огърлие“ за Николай Овчаров.] // „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“. 19 май 2017. Посетен на 10 октомври 2018. </ref>.
 
== Спорни моменти ==
Според Овчаров професорската му титла е придобита в Международния славянски университет в [[Москва]] (такъв не съществува в руската столица, местоположението на Международен славянски университетеуниверситета е в град [[Харков]]. Директорът на Националния археологически институт с музей към БАН, [[Людмил Вагалински]] е съобщава за медиите, че научната степен, която Николай Овчаров е удостоверил е доцент). Към 2003 г. МеждународнияМеждународният славянски университет в Москва не съществува. Още на 5 декември 1994 г. Международният славянски университет и обществената организация ''Руско земско движение'' образуват ''Международен славянски институт'', който на следващата година получава лиценз за образователна дейност, а едва на 23 декември 2002 г. му е даден държавен регистрационен номер, но във въпросното учебно заведение не съществува няма исторически факултет.<ref>[http://www.cross.bg/ovcharov-nikolaii-slavyanski-1440476.html#ixzz3QLnu8PMN Професор ли е Николай Овчаров?], Cross.bg, 20 ноември 2014 г.</ref>
 
През 2013 година името на Овчаров за пореден път е забъркано в скандал. Участник в разкопките на обекта Перперек е заловен и осъден за иманярство във връзка с кражба на монети, а срещу Овчаров е започнато раследванеразследване.<ref>[http://frognews.bg/novini/atakuvat-prof-ovcharov-zaradi-imaniar-nim.html Атакуват проф. Н. Овчаров заради иманяр и НИМ], Frognews.bg, 27 декември 2013 г.</ref>
 
През 2012 година Николай Овчаров е поканен за разпит в прокуратурата по сигнал на неучредената партия „Политическо обединение за многообразие, автентичност и култура“ (ПОМАК), чийто евентуален лидер е Ефрем Моллов, който е автор на сигнала. Овчаров определя членовете на въпросното обединение като ''сепаратисти''.<ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/prof.-nikolaj-ovcharov-na-razpit-v-kyrdzhali-6000916 Проф. Николай Овчаров на разпит в Кърджали], Vesti.bg, 16 декември 2013 г.</ref>