Българските земи под османско владичество: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Леки неточности и дребни правописни грешки. Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахната редакция 9529067 на ВалентинАндреев (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 1:
[[Файл:BG 14 vek.png|мини|350px|Българските земи в средата на 14 век в навечерието на Османското нашествие]]
'''
== Териториално и политико-религиозно администриране ==
Българските земи влизали в административната област на [[Румелия (област)|Румелия]]. Названието Румели, изопачено от Рим, както османците наричали обикновено Византийската империя, обозначавало османските владения на Балканите, освен Босна. В Османската империя населението било разделено на религиозни общности: правоверни и неверници, включени в законово признати религиозни общества ([[миллет]]и): мюсюлмански миллет и източноправославен ([[рум миллет]], т.е. гръцки миллет), под върховенството на гръцката [[Цариградска патриаршия]]. Заедно с гръцките духовници в българските земи се появили и гръцките църковни книги. Славянското богослужение се запазило частично в селата. Двете независими славянски църкви – [[Печка патриаршия|Пекската]] и [[Охридска архиепископия|Охридската]] – станали впоследствие жертва на [[фанариоти]]те.
В официалните документи на империята се обозначавала религиозната идентичност на поданиците, определена от опозицията „мюсюлмани –
Според [[Г. С. Раковски]] от 1848 година османското правителство започва в някои официални документи да отделя българите от рум милета и да им дава народностно име: [[булгар миллет]] или български народ.<ref>[http://books.google.bg/books?id=zQlXAAAAMAAJ&pg=PA2&dq=български+милет&hl=bg#v=onepage&q=български%20милет&f=false Нѣколко риечи о Асѣню Първому: великому царю българскому и сину му Асѣню Второму, Георги Стойков Раковски в Кн. сърб. книго-печятницѫ, 1860, стр. 2.]</ref>
Ред 133:
{{Основна|Източна криза}}
Баркли пише през 1877 г., че в началото на руско-турската всеки българин е дребен земевладелец, осигуряващ собственото си съществуване, това на семейството си и на своите възрастни родители и плащащ
=== Българската революция: Априлско въстание (1876) ===
Ред 142:
Априлското въстание по своята същност отговаря на националните революции, които други народи извършват, за да премахнат авторитарните монархии: американците срещу Британската империя ([[1776]]), французите срещу френските абсолютисти ([[1789]]) и т.н. Редица български историци<ref>[[Николай Генчев]] например.</ref> считат Априлското въстание за буржоазно-демократична революция на българите<ref>Генчев, Николай. Българско възраждане. „Изток-Запад“, 2010, С.</ref>.
Във военно отношение въстанието е неуспешно, защото е потушено с невиждана
=== От Цариградска конференция до Руско-турска освободителна война ===
|