Уикипедия

Сиукски език: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Език
{{незавършена}}'''Сиукският език''' дава името на цяло езиково семейство в Северна Америка. Говорен е от няколко десетки хиляди души от [[сиукси|сиуксите]], живеещи днес в Канада и Съединените щати.▼
| име = Сиукски език
| родно име =
| произношение =
| страна = [[САЩ]], [[Канада]]
| регион = [[Небраска]], [[Минесота]], [[Северна Дакота]], [[Южна Дакота]], [[Монтана (щат)|Монтана]], [[Манитоба]], [[Саскачеван (провинция)|Саскачеуан]], [[Албърта]]
| говорещи = {{около}} 25 000
| писменост = [[латиница]]
| ранглиста =
| сем1 = Сиуански езици
| сем2 = Западносиуански езици
| сем3 = Дакотска група
| сем4 = Сиукски език
| официален =
| регулатор =
| iso639-1 =
| iso639-2 = dak
| iso639-3 = dak
| карта =
| карта-описание =
| wiki =
| wiki-име =
}}
 
▲{{незавършена}}'''Сиукският език''' дава(наричан също '''дакота''') е името на цяло езиково семейство в [[Северна Америка]]. Говорен е от няколко десетки хиляди души от [[сиукси|сиуксите]]те, живеещи днес в [[Канада]] и [[Съединените щати]].
 
== Регионално разделение ==
Line 9 ⟶ 33:
Различията между диалектите и субдиалектите са предимно фонологични и лексикални и обикновено не пречат на взаимната разбираемост.
 
Трите основни диалекта на сиуксите и тяхната тясна връзка с асинибойн и стоуни са разпознати в началото на 19-ти век. Най-съществената фонетична характеристика, която ги отличава е наличието на Д, Н или Л. Сантии-Сиситон и Янктон- – Янктонаи имат Д, макар че Янктон-Янктонаи и Сиситон, както и някои варианти на Сантии имат също и Н, там където Тетон имат Л, докато асинибойните и стоуните имат Н. За пример терминът за самоопределение при Сантии-Сиситон е Дакота (Dak<sup>h</sup>óta), при Янктон-Янктонай Дакота (Dak<sup>h</sup>óta), при Тетон е Лакота (Lak<sup>h</sup>óta) и при асинибойните и стоуните Накота (Nak<sup>h</sup>óta) или Накода (Nak<sup>h</sup>óda). През 20-ти век тези три звука са приети неправилно като дефиниращи трите основни диалекта и Янктон-Янктонаи е погрешно класифициран като N-диалект, заради етно-историческата им връзка с асинибойните и стоуните.<ref>{{cite book | title = „Siouan Languages“ in Handbook of North American Indians|volume=13 Great Plains part 1| last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year =2001 | edition = | publisher = Smithsonian Institution | location = Washington DC | isbn = | doi = | pages = 97 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
 
== Фонетични различия ==
Фонемите в Сиукскиясиукския език са:
* звучни преградни съгласни - – b, d, g
* беззвучни непредихателни преградни и преградно-проходни съгласни - – p, t, ċ, k, ˀ
* беззвучни предихателни преградни и преградно-проходни съгласни - – p<sup>h</sup>, t<sup>h</sup>, ċ<sup>h</sup>, k<sup>h</sup>
* гласилкови преградни и преградно-проходни съгласни - – ṗ, ṫ, ċ, ḱ
* беззвучни преградни съгласни - – s, ṧ, x, h
* звучни преградни съгласни - – z, ẑ, ỿ
* гласилкови преградни съгласни - – ṡ, ṩ, ẋ
* носови съгласни - – m, n
* латерален резонанс - – l
* звучни полугласни - – w, y
* устни гласни - – i, e, a, o, u
* носови гласни - – i<sup>n</sup>, a<sup>n</sup>, u<sup>n</sup>
* първично ударение - – ỳ<ref>{{cite book | title = „Sioux Until 1850“ in Handbook of North American Indians|volume=13 Great Plains part 2 | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2001| edition = | publisher = Smithsonian Institution | location =Washington DC | isbn = | doi = | pages = 718 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
 
Следващата таблица показва някои от основните фонетични различия между регионалните разновидности на сиукския език.<ref name="NLD">{{cite book | last = Ullrich | first = Jan | title = New Lakota Dictionary (Incorporating the Dakota Dialects of Yankton-Yanktonai and Santee-Sisseton) | publisher = Lakota Language Consortium |year=2008 | pages = 2–62 – 6 | isbn = 0-9761082-9-1 }}</ref>
{| border="1" cellpadding="4" cellspacing="0" class="wikitable"
! align="center" colspan="5" width="90"|[[Сиукси]]
Line 216 ⟶ 240:
| ʔ || ´ || ´ || ʾ || ´ || <small>няма</small> || ʼ || ´ || ´ || ´ || <small>няма</small> || '
|-
| a || a || a || a || a || a || a || a || a || a || a || a
|-
| aː || a (á) || á || a || a || a || a || a || a || a || a || 'a<ref group="note" name="бележка1">Маркиране на ударение на първа сричка</ref>
Line 232 ⟶ 256:
| t~d || <small>няма</small> || <small>няма</small> || d || d || d || d || d || d || d || d || d
|-
| e~ɛ || e || e || e || e || e || e || e ||e || e || e || e
|-
| eː~ɛː || e (é) || é || e || e || e || e || e || e || e || e || 'e<ref group="note" name="бележка1"/>
Line 262 ⟶ 286:
| l || l || l || <small>няма</small> || l || <small>няма</small> || l || l || l || <small>няма</small> || l || l
|-
| lː || l´ || <small>няма</small> || <small>няма</small> || <small>няма</small> || <small>няма</small> || <small>няма</small> || <small>няма</small> || <small>няма</small> || <small>няма</small> || <small>няма</small> || <small>няма</small>
|-
| m || m || m || m || m || m || m || m || m || m || m || m
Line 315 ⟶ 339:
|}
<references group="note"/>
 
 
== Източници ==
Line 321 ⟶ 344:
 
[[Категория:Индиански езици]]
[[Категория:Езици в САЩ]]
[[Категория:Езици в Канада]]
[[Категория:Сиукси]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Сиукски_език“.