Анри дьо Тюрен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 17:
През 1648 г. във Франция избухва гражданска война, наречена [[Фронда]], в която Тюрен заема страната на кардинал [[Мазарини]] и краля [[Луи XIV]], докато Конде оглавява въстаналите принцове. В края на 1650 г. Тюрен маневрира успешно срещу Конде по [[Лоара]], предотвратявайки пленяването на младия крал. По-късно битките продължават около самия Париж и в Северна Франция, където Тюрен успява да неутрализира Конде и съюзниците му испанци и със своите действия позволява на Луи XIV да се върне в столицата на 21 октомври 1652 г. След като Фрондата приключва през 1653 г., всички френски сили се обръщат срещу испанците, сега поставени под командата на избягалия при тях Конде. Тюрен командва французите в последния етап на [[Френско-испанска война|Френско-испанската война]], като успява да пробие обсадата на [[Арас]], но пък е победен при [[Валансиен]] на 16 юли 1656 г. През 1657 г. и [[Англия]] се намесва във войната на страната на Франция. Тюрен обсажда важното пристанище Дюнкерк по суша, а англичаните – по море. Спасителна испанска армия, начело с [[дон Хуан Хосе]] (незаконен син на испанския крал [[Филип IV (Испания)|Фелипе IV]]) и Конде напредва към обсадителите. На 13 юни 1658 г. Тюрен ги изненадва в крайбрежните дюни (оттам [[Битка при дюните|Битката при дюните]])и ги разгромява, с което принуждава Испания да развее бялото знаме и да се съгласи на предложения от Франция [[Пиренейски договор]] (1659).<ref>''Ibid''., p. 300</ref>
След поемането на властта във Франция лично от Луи XIV през 1661 г. Тюрен остава най-видният френски маршал. Именно той командва французите по времето на Деволюционната война, превземайки редица крепости. Франция печели категорична победа. Само няколко години по-късно, през 1672, Луи напада Нидерландия с огромна армия от 120 хиляди души. Когато нидерландците отварят дигите и предизвикват наводнение, за да се спасят, войната става позиционна и Тюрен е изпратен във [[Вестфалия]], за да осигури тила на основните френски сили. Армията му никога на достига 20 000 души, което прави задачата му много сложна. Но именно малките му сили, които го принуждават често да воюва с по-големи армии, му осигуряват тази вечна слава, която го прави популярен и днес. През 1673 г. основният му противник е бранденбургския курфюрст [[Фридрих Вилхелм (Бранденбург)|Фридрих Вилхелм]] – верен нидерландски съюзник, но той не успява да преодолее маневрената и войнствена войска на Тюрен. Накрая Тюрен го принуждава да подпише примирието от Васем. По-активните действия обаче се оказват невъзможни, тъй като военният министър [[Лувоа]] е открит враг на Тюрен и блокира всички подкрепления. Ето защо Тюрен се принуждава само да гледа как имперските сили превземат [[Бон (Германия)|Бон]]. През 1674 г. положението на рейнския фронт става много тревожно, тъй като две силни германски армии настъпват и заплашват не само да преминат реката, но и да стигнат до Париж. Тюрен предприема превантивни действия и избързва срещу северната армия, начело с генерал Капрара, като я побеждава при [[Зинсхайм]] – неговият шедьовър. Въпреки това той трябва да се оттегли през Рейн и да допусне противниците му, вече обединени, да го последват. През зимата, докато те лагеруват край Тюркхайм, той предприема тежък поход, обикаля планината Вож и ги напада неочаквано. Макар в тази битка (януари 1675) да не успява да ги разбие, те решават да се изтеглят зад Рейн и така да провалят замисъла си за настъпление към Париж. Според историците с това приключва една от най-великите военни кампании в историята.<ref>Jacques Boulenger, ''The Seventeenth Century'', част от ''The National History of France'', London 1930, p. 232</ref>
Военните действия през лятото на 1675 г. продължават по същия енергичен начин около Рейн с определени успехи на французите. На 27 юли обаче по време на битката при Засбах, която после французите печелят, Тюрен е убит от случаен снаряд. Смъртта му предизвиква шок и криза в командването на французите, което слага край на цялата им активност край Рейн. С големи почести маршалът е погребан наред с френските крале в Сен Дени, а през 1808 г. по заповед на Наполеон останките са пренесени в [[Дом на инвалидите|Дома на инвалидите]].
| |||