Война за испанското наследство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
Редакция без резюме
Ред 1:
{{повече източници}}
{{Военен конфликт
| име = Война за испанското наследство
Line 23 ⟶ 22:
}}
 
'''Войната за испанското наследство''' ({{lang|es|Guerra de Sucesión Española}}; на [[английски език]]: ''War of the Spanish Succession'') е продължителна (1701 – 1714 г.) и кръвопролитна война в [[Западна Европа]], предизвикана от липсата на законен наследник на бездетния испански крал [[Карлос II]]. От една страна воюват [[Франция]] и [[Бавария (курфюрство)|курфюрство Бавария]], а от друга – [[Кралство Великобритания|Великобритания]], [[Съединени провинции]] (Холандия), [[Хабсбургска монархия]], [[Савойско херцогство]] и [[Португалия]].<ref>За цялостно изследване виж James Falkner, ''The War of the Spanish Succession 1701-1714,'' 2015</ref> Самата Испания става арена на ожесточен сблъсък между двама кандидати за престола и вътрешно се разделя така: центърът около [[Кастилия]] поддържа френския кандидат, а североизтокът с център [[Барселона]] е за австрийския кандидат.<ref>David Francis, ''The First Peninsular War 1702–1713,'' Ernest Benn Limited, 1975</ref>
 
== Политическа обстановка и причини ==
[[Файл:Western_Europe_1700.jpg|мини|250px|ляво|Карта на Европа в навечерието на войната – 1700 г.]]
[[Испанско наследство|Испанското наследство]] е въпрос, който занимава умовете на европейските политици откакто династията на [[Хабсбурги]]те в [[Мадрид]] видимо започва да отслабва и особено откакто на престола е [[Карлос II]] (1665 – 1700 г.) – слабоумен и неразвит нещастен човек, който не може да има деца.<ref>John Langdon-Davies, ''Carlos, the King Who would not Die'', Prentice Hall, 1963</ref>
 
В териториално отношение испанското наследство не е за пренебрегване – освен самата Испания то включва [[Южна Италия]], [[Сицилия]], [[Сардиния]], [[Милано]], [[Нидерландия|Южна Нидерландия]] (днес приблизително [[Белгия]]), 2 – 3 крепости в [[Северна Африка]], както и огромната колониална система в [[Америка]] и [[Филипини]]те. Много европейски владетели искат да откъснат някое парче от тази империя, но основният въпрос е кой ще наследи престола на Хабсбургите. Франция и Австрия имат сериозни династични основания да претендират за своите кандидати, докато Англия и Холандия предпочитат престолът да попадне в човек, който не е обвързан с никоя от [[Великите сили]], за да не се стигне до създаването на нова доминираща държава в [[Европа]] по подобие на империята на [[Карл V]].
 
През 1698 и 1700 г., френският крал [[Луи XIV]] и основният му противник [[Уилям III]] – английски крал и [[щатхалтер]] на Холандия – подписват два договора за подялба на наследството.<ref>Текста виж в ''English Historical Documents'', vol. VIII, London 1966, pp. 869-872</ref> Според първия, испанският престол се пада на един баварски принц в детска възраст, далечен наследник на Карлос II, който обаче скоро умира. Така се налага да се състави нов договор, в който Луи XIV се съгласява да остави Испания на австрийците, ако получи Южна Италия със Сицилия и Сардиния.
 
Умиращият испански крал се противопоставя на разделителните договори, изразявайки позицията на испанското общество, че наследството не трябва да се дели. Той прави завещание, тайно одобрено от [[Свети престол|Светия престол]] – [[папа]]та, в полза на австрийскияфренския, а не на френскияавстрийския кандидат. Когато Карлос II умира през ноември 1700 г., Луи XIV е изправен пред сложен избор – или да приеме завещанието, с което да наруши договорите и да разруши новия си съюз с Англия и Холандия, или да го отхвърли, проявявайки разум.<ref>Stanley Payne, ''A History of Spain and Portugal'', Madison 1973, vol. I, p. 326</ref> Дилемата има и още един аспект: дали да се бори за интересите на своята династия, която ще може да заеме още един престол, или за интересите на страната си, която се нуждае от мир и силни съюзници. Доколкото тогава има формирана френска общественост, тя подкрепя правата на Франция върху испанския трон, пропагандирани от четири десетилетия от правителството. Затова Луи XIV изпраща своя внук [[Филип V Испански|Филип д'Анжу]] в [[Мадрид]], като преди това изрича знаменитата фраза „Няма вече [[Пиренеи]]“ (планината, която разделя Франция и Испания).<ref>Дали тази фраза е извадена от контекста и дали действително е произнесена от Луи ХІV е спорен въпрос. Пръв Волтер в ''Siecle de Louis XIV'' я прикачва на краля. Според Rhea Smith, ''Spain. A Modern History'', Ann Arbor 1965, p. 230 обаче тя е произнесена от испанския посланик, който допълнил: "Те [Пиренеите] ще потънат в земята и ние ще изградим от двете им страни една нация."</ref> Легендарно е твърдението, че тя накарала останалите държави да се съюзят срещу Франция. Всъщност в началото Англия не реагира (тя дори признава Филип за испански крал), а Австрия е безпомощна в своя гняв. Луи обаче решава да бъде арогантен и през февруари 1701 г. превантивно окупира буферните крепости в [[Нидерландия]] и осигурява френски монопол върху вноса на негри-роби в испанските колонии – до момента важен източник на приходи за Англия. [[Уилям III]] разбира, че това е в действителност обявяване на война и подновява с австрийския император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] своя [[Велик съюз]] срещу Франция от 1689 г. Официално съюзниците обявяват война едва на 15 май 1702 г.
 
== Равновесие на силите (1701 – 1704) ==
Line 73 ⟶ 72:
 
== Бележки ==
<references group="notes"/>
 
== Източници ==
<references />
 
* {{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/event/War-of-the-Spanish-Succession | заглавие=War of the Spanish Succession |достъп_дата = 15 май 2017|труд= Енциклопедия Британика|език=en}}