София: Разлика между версии

През III век сл. Хр. Дион Касий нарича част от римските противници от I век пр. Хр. (времето на посоченото от него първо завладяване на днешните български земи) [[серди]], като ги причислява към голямата общност на Траките. За мнозина от съвременните учени сердите са несъмнена част от едно келтско население<ref name=":1">Михайлов, Георги, „Траките“, София, 1979, стр. 71: „Археологическите находки несъмнено доказват, че сердите са келтски народ. Изказваната по-рано хипотеза за предполагаемия им тракийски произход не почива на никакви факти и не издържа научна критика“</ref><ref name=":2">Попов, Димитър, Древна Тракия, стр. 44: „Данните от археологията и ономастиката подчертават принадлежността на сердите към келтското семейство“</ref><ref>''The Cambridge Ancient History'', Volume 3, Part 2: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries BC by John Boardman, I. E. S. Edwards, E. Sollberger, and N. G. L. Hammond, ISBN 0521227178, 1992, page 600: „In the place of the vanished Treres and Tilataei we find the Serdi for whom there is no evidence before the first century BC. It has for long being supposed on convincing linguistic and archeological grounds that this tribe was of Celtic origin.“</ref> с корени преди III век пр. Хр. От каменни надписи, отнасящи се за селището при минералния извор, е известно името ''Сардики или Са/ердонполис''. Това име обикновено се превежда разказвателно - Град на сардите/сердите{{hrf|Станчева|2010|28, 31}}. Друг прочит е Сардиград, Сардонград, съответно - Сердиград, Сердонград. Обръща се внимание на близките топоними като [[Сардиния|Сард-еня/иния]], [[Сарди]], [[Сяр|Сяр (Сѣръ)]] и пр. (съгл. профПроф. д-р [[Димитрина Митова-Джонова|Димитрина Митова Джонова]]<ref>Мегалитен храм кладенец при с. Гърло, доцПернишки окръг. Национален институт за паметниците на културата, София, 1984.</ref><ref>Протосардинска култура Нураги. Произход и същност. УИздателство "Климент Охридски", София, 1993.</ref>, Ст.н.с.Iст. д-р арх. Христо Генчев<ref name=":4" />, Доц.д-р [[Веселина Вачкова]]<ref name=":6" /> и др.). Почти няма историческа информация за града през периода на предсердикийското селище, но вероятно през IV век пр. Хр., при [[Филип II (Македония)|Филип II]], земите на на тилатеите и трерите са завладени от [[Древна Македония]], като остават част от същинска Македония и след разпадането на империята на [[Александър Македонски]].{{hrf|Станчева|2010|28, 31}} С упадъка на царството през III век пр. Хр. то губи владенията си във вътрешността на Балканския полуостров и по време на завладяването му от римляните в средата на I век пр. Хр. Софийската котловина вече не е част от него.{{hrf|Станчева|2010|28, 31}}

За пръв път около 220 година сл. Хр. [[Дион Касий]] посочва активните военни действия на римляните за завладяване на областта през 29 – 28 година пр. Хр<ref name=":3">„[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/51*.html Римска история]“, глава 51, части 23, 24, 25.</ref><ref name=":6">Вачкова, Доц.Веселина Кирилова. Един път, един храм, един дворец и десет века история (Глава 2, с.37 – 43), Предговор Проф. Валерия Фол – Тангра ТанНакРа ИК ООД, 2015 г., София</ref>.{{hrf|Станчева|2010|28, 31}}В Глава 51 на Римска история Дион Касий се спира на някои от действията на Рим за подчиняването на част от земите на днешна България. Съгласно Дион Касий през 28 година пр. Хр. проконсулът на [[Македония (провинция)|Македония]] [[Марк Лициний Крас (младши)|Марк (Лициний) Крас]], бива изпратен в Гърция и Македония и воюва с Даките и Бастарните/Скитите, усмирява насрещната Мизия, усмирява и съседните Трибали, и Дарданите ...... завладява районът Сегетика (?) ... успява да подчини Медите и Сердите...{{hrf|Станчева|2010|31 – 32}} Възможно е около средата на I век пр. Хр. и Сердика да е била включена в новосъздадената римска провинция [[Тракия (римска провинция)|Тракия.]] През този период вероятно започва и заселването на ветерани от римската армия в новозавзетите земи{{hrf|Станчева|2010|44, 47}}. При управлението на император [[Марк Аврелий]] Сердика получава правото да сече собствени монети и около 180 година е укрепена с крепостна стена, която в продължение на столетия очертава същинския град, така, както го разбира античното градоустройство.<ref name=":4">Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“ (с. 261), Второ допълнено издание, 447 стр., Изд. „Фондация ЕХГ“, София 2012.</ref>{{hrf|Станчева|2010|40 – 44}}За периода на императорите [[Галиен]], [[Аврелиан]] и [[Клавдий II Готски|Клавдий II]] (III – IV век сл. Хр.) "... имаме сведения, че в Сердика е функционирала държавна монетарница, която не е сякла монети от името на градската управа, а с позволението на императора, които вече са съвсем друга категория пари...(Археол. Весела Кацарова, 2017, София)"<ref>'' [https://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=6739 Археологът Весела Кацарова: Дали открихме монетарницата на Сердика? Възможно е]''. сп."National Geographic". 27 септември 2017, София.</ref>