Война за испанското наследство: Разлика между версии

Франция поема инициативата и през пролетта на 1701 г. сключва съюзни договори с [[Бавария]], [[Савоя]], Португалия и архиепископство [[Кьолн]]. В това време маршалите [[Никола Катина]] и Вилроа нахлуват в [[Северна Италия]], окупирайки [[Милано]]. Армиите им обаче търпят поражения при [[Киари]], [[Кремона]] и [[Луцара]] (1701 – 1702)<ref>''The Treaties of the War of the Spanish Succession. An Historical and Critical Dictionary,'' edited by Linda Frey and Marsha Frey, London 1995<br /></ref> главно от видния имперски генерал [[Евгений Савойски]]. По течението на [[Рейн]] първоначално съюзниците имат известна преднина, осъществявайки контрол върху [[Елзас]] и [[Люксембург]], но скоро са изтикани оттам от способния маршал [[Клод Луи Ектор дьо Вилар|Вилар]]. Той ги побеждава през 1702 при [[Фрайдлинген]] в [[Шварцвалд]] и през 1703 при [[Хьохщедт]]. С тези успехи той убеждава баварския [[курфюрст]] [[Макс Емануел]] да започне активни действия в подкрепа на Франция и тя получава възможност с решителна операция да придвижи силите си до Виена и да я превземе. В Нидерландия на французите не им върви, тъй като срещу тях там действа опитният и талантлив английски генерал [[Джон Чърчил, херцог Марлборо|Марлборо]]. Той изтласква французите от техните предни позиции до самата холандска граница, след което навлиза в [[Германия]] и превзема [[Бон (Германия)|Бон]].