Война за испанското наследство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 32:
През 1698 и 1700 г., френският крал [[Луи XIV]] и основният му противник [[Уилям III]] – английски крал и [[щатхалтер]] на Холандия – подписват два договора за подялба на наследството.<ref>Текста виж в ''English Historical Documents'', vol. VIII, London 1966, pp. 869-872</ref> Според първия, испанският престол се пада на един баварски принц в детска възраст, далечен наследник на Карлос II, който обаче скоро умира. Така се налага да се състави нов договор, в който Луи XIV се съгласява да остави Испания на австрийците, ако получи Южна Италия със Сицилия и Сардиния.
 
Умиращият испански крал се противопоставя на разделителните договори, изразявайки позицията на испанското общество, че наследството не трябва да се дели. Той прави завещание, тайно одобрено от [[Свети престол|Светия престол]] – [[папа]]та, в полза на френския, а не на австрийския кандидат. Когато Карлос II умира през ноември 1700 г., Луи XIV е изправен пред сложен избор – или да приеме завещанието, с което да наруши договорите и да разруши новия си съюз с Англия и Холандия, или да го отхвърли, проявявайки разум.<ref>Stanley Payne, ''A History of Spain and Portugal'', Madison 1973, vol. I, p. 326</ref> Дилемата има и още един аспект: дали да се бори за интересите на своята династия, която ще може да заеме още един престол, или за интересите на страната си, която се нуждае от мир и силни съюзници. Доколкото тогава има формирана френска общественост, тя подкрепя правата на Франция върху испанския трон, пропагандирани от четири десетилетия от правителството. Затова Луи XIV изпраща своя внук [[Филип V Испански|Филип д'Анжу]] в [[Мадрид]], като преди това изрича знаменитата фраза „Няма вече [[Пиренеи]]“ (планината, която разделя Франция и Испания).<ref group="notes">Дали тази фраза е извадена от контекста и дали действително е произнесена от Луи ХІV е спорен въпрос. Пръв Волтер в ''Siecle de Louis XIV'' я прикачва на краля. Според Rhea Smith, ''Spain. A Modern History'', Ann Arbor 1965, p. 230 обаче тя е произнесена от испанския посланик, който допълнил: "Те [Пиренеите] ще потънат в земята и ние ще изградим от двете им страни една нация."</ref> Легендарно е твърдението, че тя накарала останалите държави да се съюзят срещу Франция. Всъщност в началото Англия не реагира (тя дори признава Филип за испански крал), а Австрия е безпомощна в своя гняв. Луи обаче решава да бъде арогантен и през февруари 1701 г. превантивно окупира буферните крепости в [[Нидерландия]] и осигурява френски монопол върху вноса на негри-роби в испанските колонии – до момента важен източник на приходи за Англия. [[Уилям III]] разбира, че това е в действителност обявяване на война и подновява с австрийския император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] своя [[Велик съюз]] срещу Франция от 1689 г. Официално съюзниците обявяват война едва на 15 май 1702 г.
 
== Равновесие на силите (1701 – 1704) ==