Реликт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
друга употреба; форматиране: интервал, кавички, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Реликт''' или '''реликтен организмов вид''' е живо същество, чиито видов генезис е по-стар от преобладаващата част на дадено растително или животинско съобщество. Те са се съхранили от минали етапи на палеогеографското развитие.<ref name="пгб, 116">{{пгб|116 – 117}}</ref>
{{без източници}}
 
'''Реликт''' или '''реликтен организмов вид''' е живо същество, чиито видов генезис е по-стар от преобладаващата част на дадено растително или животинско съобщество. Зараждането на вида е в геоложки период, чиито условия са били по-различни от настоящите, но въпреки промените, на които видът е изложен, е оцелял до съвремието. Повечето реликтови видове са [[стенобионт|стенобионтни видове]], което ги прави застрашени от изчезване и по-голямата част от тях са включени в различни системи за опазване на биоразнообразието и генетичния фонд на планетата. В [[България]] се срещат в предимно в планините [[Родопи]], [[Рила]], [[Славянка]], [[Стара планина|Средна Стара планина]]. Примери за реликтни видове са:
== Видове ==
* [[Гинко билоба]]
Според възрастта си, реликтите в [[България]] биват [[терциер]]ни и [[кватернер]]ни.<ref name="пгб, 116"/>
* [[Лавровишня]]
 
Понякога терминът „реликт“ се използва по отношение [[ландшафт]]ни обекти (например, [[тундростеп]]та в [[Източен Сибир]] е реликтов ландшафт) и към [[минерал]]и.
Терциерни реликти са преживели различни промени в [[палеогеография|палеогеографските]] условия през [[неоген]]а и кватернера и постепенно са се приспособявали към съвременните условия.<ref name="пгб, 131">{{пгб|131}}</ref> Те са древни представители на арктотерциерна флора, които са се запазили от преди повече от 2 милиона години.<ref name="чкб">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/4flora.html | заглавие = Обща характеристика на българската флора и флористично райониране на страната | достъп_дата = 27 юни 2019 г | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Червена книга на България | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = bg }}</ref> Такива са: [[странджанска зеленика]], [[лавровишня]], [[източен бук]], [[понтийско бясно дърво]], [[странджанска боровинка]], [[конски кестен]], [[обикновен кестен]], [[черна мура]], [[бяла мура]], [[родопски силивряк]], [[еделвайс]], [[чинар]], [[дървовидна хвойна]], [[джел]].<ref name="пгб, 116"/> От животинските видове: ''[[Burschia bulgarica]]'', ''[[Balcanoniscus corniculatus]]'', ''[[Trachysphaera orghidani]]'', ''[[Bulgarosoma orucis]]'', ''[[Buresiolla bureschi]]'', ''[[Neobisium bulgaricum]]'', ''[[Hexaurus merkli]]'', ''[[Balcanobius etropolensis]]'', [[струмски гулеш]], [[пъпчесто попче]].<ref name="пгб, 131"/>
 
Кватернерните реликти са известни и като глациални, периглациални или ледникови, защото са разпространени във високите части на планините. Част от тях са растения, които по време на последните заледявания в Северна и Централна Европа мигрират на юг в планининте на Балканския полуостров, превърнали се в техни убежища.<ref name="чкб"/> Такива видове са: [[пирински мак]], [[алпийско великденче]], [[алпийска каменоломка]], [[сибирска хвойна]], [[тревиста върба]], [[виолетова власатка]], [[дребна камбанка]], [[снежна тинтява]], [[балкански див копър]], [[скална острица]], [[белардова елина]], [[жълта каменоломка]], [[македонска каменоломка]], [[храсовиден очеболец]], [[високопланинско лъжниче]].<ref name="пгб, 116"/>
 
Понякога терминът „реликт“реликт се използва по отношение [[ландшафт]]ни обекти (например, [[тундростеп]]та в [[Източен Сибир]] е реликтов ландшафт) и към [[минерал]]и.
 
== Вижте също ==
* [[Ендемит]]
* [[Едификатор]]
 
== Източници ==
<references />
 
[[Категория:Еволюционна биология]]