Разлика между версии на „Александър Цанков“

Подреждане на информацията в правилните раздели
м (Премахнати редакции на 84.40.75.144 (б.), към версия на 195.182.41.2)
Етикет: Отмяна
(Подреждане на информацията в правилните раздели)
Проф. '''Александър Цолов Цанко̀в''' е [[професор]] в [[Софийски университет|Софийския университет]], [[България|български]] [[икономист]], [[юрист]] и [[политик]], водач на партия [[Демократически сговор]], а по-късно на [[Народно социално движение]].
 
[[министър-председател на България|„МинистърМинистър-председател на България]] в [[Правителство на България (41)|41-вото]] (1923) и [[Правителство на България (42)|42-рото]] (1923 – 1926) правителство. Председател на XXI (1926 – 1927) и XXII (1927 – 1930) Обикновено [[Народно събрание]]. [[Министър на народното просвещение]] (15 май 1930 – 29 юни 1931). В сформираното след [[Деветоюнски преврат]] 1923 г. правителство покровителства извънзаконни и престъпни действия, обяснявани пропагандно със защита на българската държава от метежи, атентати, въоръжени чети и подривна дейност на [[Българска комунистическа партия|комунисти]] и [[БЗНС|земеделци]] свързани с отвличания, изтезания и многобройни убийства, за което получава от техни привържаници прозвище „кръволок“, „кървав професор“ и „фашист“.
 
Проф. Цанков се обявява категорично против „расовата теория“ <ref name=":0">[http://www.168chasa.bg/article/5403800 Даниела Горчева, Погубените спасители на българските евреи, 168 часа, 3 април 2016 г.]</ref> и активно участва в [[Спасяване на българските евреи|спасяването на българските евреи]], като се присъединява към [[Димитър Пешев]] и подписва<ref name=":0" /> заедно с него и още 41 депутати от проправителственото мнозинство петицията парламентарен протест и я внасят в Народното събрание за да осуетят депортацията. По-късно и под силен натиск някои се отказват от подписите си, но не и проф. Цанков.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/1272238 Петър Стоянов, Спасяването на българските евреи и спасяването на националната памет, 24 часа, 9 март 2012], </ref> В парламента той най-активно протестира в защита на Димитър Пешев когато след петицията е снет като подпредседател на НС.<ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH?defendant=6&court=II Стенограма от заседанията на 25 ОНС на 26 малт 1943 г. ДАА]</ref> За покровителстване на извънзаконните формирования извършващи гонения и нерегламентирани убийства на привърженици на обявената извън закона БКП, проф. Цанков е осъден на смърт (задочно), глоба от 5 милиона лева и конфискация на всичкото имущество на 1 февруари 1945 г. от Втори върховен състав на т.н. „[[Народен съд]]“ <ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH Присъда на Втори върховен състав на Народния съд, – Дигитален архив на ДАА стр.1, 7, 8] </ref> съден както и Димитър Пешев и още 20 от подписалите петицията за спасяване на евреите депутати <ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH Присъда на Втори върховен състав на Народния съд, стр. 7, 9 – Дигитален архив на ДАА]</ref><ref name=":0" /> по обвинения за покровителства на престъпления, като сред обвиненията фигурират и противоречиви като „''за гонения срещу евреите''“ <ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH Присъда на Втори върховен състав на Народния съд, стр. 7 – Дигитален архив на ДАА]</ref><ref>[http://knigi-news.com/?in=anket&an=anket Василка ТАНКОВА, Книги нюз – ИСТОРИЯ И ПАМЕТ: БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРАВИТЕЛСТВО ЗАД ГРАНИЦА (1944 – 1945 г.)] </ref> и пр, но е спасен от [[САЩ]], които не го предават на новата власт на ОФ.<ref>[https://duma.bg/node/127218 Христо Георгиев, САЩ спасяват „кръволока“ Цанков от Народния съд, Дума 7. Юли 2016.]</ref> С [[Решение №243 на Върховния съд на РБ|Решение № 243 от 12 април 1996 г. на Върховния съд]] присъдата му от т.н. „Народен съд“ е отменена.
 
== Биография ==
 
Макар че е възпитан в принципите на класическата германска [[Либерализъм|либерална]] [[политическа икономия]] и в академичните си публикации се придържа към тях, с времето Цанков все повече се ориентира към [[Етатизъм|етатизма]]. Работил по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] в [[Закон за стопански грижи и обществена предвидливост|Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост]], през 1919 година той признава някои проблеми в работата на тази институция, но като цяло одобрява засилената държавна намеса в икономиката, определя привържениците на възстановяването на довоенната свобода на пазара като „идеолози на отживелите вече времето си стопански системи“ и дори предрича възраждане на [[Меркантилизъм|меркантилизма]]. Цанков се обявява за създаване на „върховен стопански комитет“, който да изготвя стопански планове, и за [[национализация]] на определени икономически сфери. Той заявява, че ''„социализмът трябва да стане по необходимост малко буржоазен, а буржоазията, малко социалистическа“''.{{hrf|Аврамов|2007|311 – 313}}
 
== В Народния сговор ==
{{основна|Деветоюнски преврат|Демократически сговор}}
 
През [[1921]] г. Александър Цанков е сред основателите на [[Народен сговор|Народния сговор]]. Той участва в подготовката на [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] през [[1923]] г. и след него оглавява коалиционното правителството и [[Демократически сговор|Демократическия сговор]]. Съставеното от Цанков правителство е коалиционно с ясно изградени цели за успокояване на напрегнатата политическа обстановка. В него влизат представители от целия политически спектър – от либерали до [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|широки социалисти]]. Задачата на новото правителство е да управлява до към месец август на същата 1923 година, за когато първоначално са насрочени избори за ново ОНС, които наистина са проведени през октомври.<ref>[https://www.bulgarianhistory.org/aleksandar-cankov/ Ивомир Колев, Александър Цанков – „кървав професор“ или добър държавник, Българска история, 5 октомври 2015]</ref> При неговото управление избухват [[Юнско въстание|Юнското]] и вдъхновеното от [[Комунистически интернационал|Комунистическия интернационал]] [[Септемврийско въстание]] от [[1923]] г. По време на Септемврийското въстание от страна на военни, полицейски и паравоенни части (т.нар. „[[шпицкоманди]]“) са извършени зверства срещу пленени въстаници и мирно население от въстаналите райони. В потушаването на въстанието в [[Пиринска Македония]] участват и дейци на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].{{hrf|Тюлеков|2001}}
Сред жертвите на „белия терор“ са и дейците на изкуството [[Гео Милев]], [[Сергей Румянцев]], [[Христо Ясенов]], [[Йосиф Хербст]].
 
Репресивните действия на правителството на Цанков водят до активизирането в редица части на страната на „червения терор“ – паравоенни чети от анархисти, комунисти и леви земеделци. Сред по-известните им ръководители са [[Митьо Ганев]], [[Васил Попов-Героя]] и [[Тинко Симов]]. Антиправителствените чети извършват нападения срещу служители на властта. Извършен е и [[Атентат срещу Борис III в Арабаконак|опит за покушение]] срещу цар Борис III в прохода Арабаконак. Според едни историци, действията на четите са въоръжена съпротива срещу правителството, а според други са сходни с разбойничество.{{hrf|Грънчаров|1999|415}} Година-две след създаването си, четите са разбити или разпуснати.
 
В своя реч след „априлските събития“ в 1925 той заявява: ''" Аз отговарям само на въпроса: запазихме ли държавата? Да! ''
 
Близки връзки Цанков демонстрира единствено с режима на [[Мусолини]] в Италия. Мусолини лично обещава да сътрудничи при облекчаването на репарационните плащания по [[Ньойския договор]].
 
[[Файл:BID 1935.jpg|мини|250п|Цанков (на предния ред, в средата) с други членове на ръководството на Българското икономическо дружество]]
 
Цанков има съществен принос за успешното ликвидиране на гръцката агресия над България през есента на 1925 г. По време на т. нар. [[Петрички инцидент]], войските на ръководената от диктатора [[Теодорос Пангалос]] [[Гърция]] нахлуват в Петрички окръг и окупират десет села. Съпротива е решено да оказват четите на [[ВМРО]] и местни доброволци-милиционери. Редовната българска войска не се намесва по нареждане на военния министър генерал [[Иван Вълков]], а само изчаква на позиции северно от град [[Петрич]]. Цанков и Вълков се обръщат към [[Общество на народите|Обществото на народите]], което предупреждава и двете страни да прекратят бойните действия и изпраща военните аташета на [[Франция]], [[Великобритания]] и [[Италия]] да следят гръцкото изтегляне. Гърция е осъдена в Обществото на народите да изплати на България обезщетение от 30 милиона лева.
 
== Оставка и създаване на НСД ==
[[File:Logo of the National Social Movement (Tsankov).svg|thumb|upright=0.6|Емблема на Националното социално движение]]
Разпадът на коалицията, водена от Цанков, започва още след [[Септемврийското въстание]] – тогава я напускат привържениците на [[Александър Малинов|Малинов]] и [[БРСДП (ш.с.)]]. През есента на 1925 година недоволството от силното напрежение в страната нараства и срещу Александър Цанков се обявяват както вътрешнопартийната опозиция, водена от [[Андрей Ляпчев]] и [[Атанас Буров]], така и други влиятелни кръгове, поддържащи правителството – цар [[Борис III]], [[ВМРО]], групата на военните около генерал Иван Вълков.{{hrf|Недев|2007|163 – 164}} Опирайки се на членове на кабинета като [[Иван Русев]] и [[Христо Калфов]], Цанков се опитва да предотврати промяна на правителството, но не получава подкрепата на армията.{{hrf|Недев|2007|164 – 165}}
 
На 4-ти януари 1926 г. Александър Цанков е принуден да подаде оставка от премиерския пост под натиска на умереното крило в Демократическия сговор.<ref>[https://bulgarianhistory.org/aleksandar-cankov/ Ивомир Колев, Александър Цанков — „кървав професор“ или добър държавник, Българска история, 5 октомври 2015 г.]</ref> Той е председател на парламента до [[1930]] г., а до края на управлението на Демократическия сговор – министър на просветата. През [[1932]] г. се отделя от Демократическия сговор и основава [[Народно социално движение]], което е забранено, заедно с останалите политически партии, през [[1934]] г.
 
Народното социално движние възприема организационната структура и идеи на италианските [[фашизъм|фашисти]], но след идването на [[Адолф Хитлер]] на власт в [[Германия]] (януари 1933 г.) се преориентира към германския [[националсоциализъм]]. Ратува за силна „надпартийна власт“, за решаващата роля на „водача“, за активната намеса на държавата в стопанския и социалния живот, за намаляване ролята на парламента в държавното управление и др.
 
Историкът [[Николай Поппетров]] сочи, че НСД симпатизираща на италианския фашизъм и националсоциализма, въпреки декларираната нужда за създаване на „наше собствено чисто българско движение“.<ref>[[#Poppetrov-2009|Поппетров (2009)]], стр. 523 – 5; За цитата вж. [[#Tsankov-1932|Цанков (1932)]], стр. 13 – 45.</ref>
 
Проф.Цанков Цанковобаче се обявява категорично против „расовата теория“ <ref name=":0">[http://www.168chasa.bg/article/5403800 Даниела Горчева, Погубените спасители на българските евреи, 168 часа, 3 април 2016 г.]</ref> и активно участва в [[Спасяване на българските евреи|спасяването на българските евреи]], като се присъединява към [[Димитър Пешев]] и подписва<ref name=":0" /> заедно с него и още 41 депутати от проправителственото мнозинство петицията парламентарен протест и я внасят в Народното събрание за да осуетят депортацията. По-късно и под силен натиск някои се отказват от подписите си, но не и проф. Цанков.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/1272238 Петър Стоянов, Спасяването на българските евреи и спасяването на националната памет, 24 часа, 9 март 2012], </ref> В парламента той най-активно протестира в защита на Димитър Пешев когато след петицията е снет като подпредседател на НС.<ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH?defendant=6&court=II Стенограма от заседанията на 25 ОНС на 26 малт 1943 г. ДАА]</ref> За покровителстване на извънзаконните формирования извършващи гонения и нерегламентирани убийства на привърженици на обявената извън закона БКП, проф. Цанков е осъден на смърт (задочно), глоба от 5 милиона лева и конфискация на всичкото имущество на 1 февруари 1945 г. от Втори върховен състав на т.н. „[[Народен съд]]“ <ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH Присъда на Втори върховен състав на Народния съд, – Дигитален архив на ДАА стр.1, 7, 8] </ref> съден както и Димитър Пешев и още 20 от подписалите петицията за спасяване на евреите депутати <ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH Присъда на Втори върховен състав на Народния съд, стр. 7, 9 – Дигитален архив на ДАА]</ref><ref name=":0" /> по обвинения за покровителства на престъпления, като сред обвиненията фигурират и противоречиви като „''за гонения срещу евреите''“ <ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH Присъда на Втори върховен състав на Народния съд, стр. 7 – Дигитален архив на ДАА]</ref><ref>[http://knigi-news.com/?in=anket&an=anket Василка ТАНКОВА, Книги нюз – ИСТОРИЯ И ПАМЕТ: БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРАВИТЕЛСТВО ЗАД ГРАНИЦА (1944 – 1945 г.)] </ref> и пр, но е спасен от [[САЩ]], които не го предават на новата власт на ОФ.<ref>[https://duma.bg/node/127218 Христо Георгиев, САЩ спасяват „кръволока“ Цанков от Народния съд, Дума 7. Юли 2016.]</ref> С [[Решение №243 на Върховния съд на РБ|Решение № 243 от 12 април 1996 г. на Върховния съд]] присъдата му от т.н. „Народен съд“ е отменена.
 
== Емиграция ==
След съставянето на правителството на [[Константин Муравиев]] на [[2 септември]] [[1944]] г. Ал. Цанков и семейството му емигрират. Той се установява във [[Виена]], където на [[16 септември]] формира антикомунистическото [[Българско национално правителство в изгнание]], подкрепяно от [[Нацистка Германия]]. Първоначалното му седалище е в хотел „Империал“ във Виена, а след февруари 1945 – в селцето Алтаусзе, [[Щирия]] в Австрийските Алпи.
 
НаЗа покровителстване на формирования, извършващи гонения и убийства на привърженици на обявената извън закона БКП, на 1 февруари 1945 Цанков е осъден задочно на смърт, 5 милиона лева глоба и конфискация на цялото имущество от т.н. [[Народен съд]],<ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH ноПрисъда никогана Втори върховен състав на Народния съд, – Дигитален архив на ДАА стр.1, 7, 8] </ref> Цанкков не ебива обвинен за „Предателство и шпионство“ по чл. 109 и 110 от Наказателния закон, действащ с изменения и допълнения още от 1896 г., за което наистина може да му се търси отговорност, след като минава на страната на Германия, на която законното българско [[правителствоправителството на Константин Муравиев]] е обявявилообявява война в последния ден преди да бъде свалено отпри [[Деветосептемврийски преврат|комунистическияДеветосептемврийския преврат]]. вСъден, 1944както и Димитър Пешев и още 20 от подписалите петицията за спасяване на евреите депутати,<ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH Присъда на Втори върховен състав на Народния съд, стр. 7, 9 – Дигитален архив на ДАА]</ref><ref name=":0" /> за покровителства на престъпления, включително „''гонения срещу евреите''“.<ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH Присъда на Втори върховен състав на Народния съд, стр. 7 – Дигитален архив на ДАА]</ref><ref>[http://knigi-news.com/?in=anket&an=anket Василка ТАНКОВА, Книги нюз – ИСТОРИЯ И ПАМЕТ: БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРАВИТЕЛСТВО ЗАД ГРАНИЦА (1944 – 1945 г.)] </ref>
 
При разгрома на Германия Александър Цанков се предава на американската армия и е изпратен в лагер за чужденци. Американската администрация провежда разследване за дейността му през войната и го освобождава, отказвайки да го предаде на българските власти.{{hrf|Шарланов|2009|218 – 219}}.<ref>[https://duma.bg/node/127218 Христо Георгиев, САЩ спасяват „кръволока“ Цанков от Народния съд, Дума 7. Юли 2016.]</ref>
 
През 1948 г. Александър Цанков заминава за [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]], където остава до края на живота си.{{hrf|Шарланов|2009|219}} В изгнание живее скромно, поддържан от децата си и пише две мемоарни книги – „България в бурно време“ и „Моето време“, които след 1990 г. са издадени в България. Цанков е привърженик на консолидирането на политическата емиграция около [[Симеон Сакскобургготски]] и през 1955 година се среща в тази връзка с [[Йоанна Българска]] в [[Мадрид]].{{hrf|Шарланов|2009|248}} Умира на 27 юли 1959 г. в Буенос Айрес. Присъдата му от т.н. „Народен съд“ е отменена с [[Решение №243 на Върховния съд на РБ]]. Отнетото му при т.н. „Народен съд“ на 16 ноември 1944 научно звание „академик“ е възстановено посмъртно на 16 октомври 1991 г.
* {{cite book | last = Тюлеков | first = Димитър | year = 2001 | title = Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934 | publisher = УИ „Неофит Рилски“ | location = Благоевград | chapter = 1.2. ВМРО и общобългарските политически борби | accessdate = 6 декември | accessyear = 2007 | chapterurl = http://www.kroraina.com/knigi/dt/dt1_2.html | ref=harv}}
* {{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1}}
* {{Anchor|Poppetrov-2009}} Поппетров, Н. (съставител) (2009). ''Социално наляво, национализмът – напред. Програмни и организационни документи на български авторитаристки националистически формации.'' София: ИК „Гутенберг“. ISBN 9789546170606
* {{Anchor|Tsankov-1932}} [[Александър Цанков|Цанков, А.]] (1932). ''Нашият път''. [''Програмна реч, произнесена на 12.06.1932 г. в София, театър Ренесанс'']. София: Демократически сговор/печатница „Книпеграф“.
}}