Разлика между версии на „Александър Цанков“

134 байта изтрити ,  преди 1 година
редакция без резюме
(Подреждане на информацията в правилните раздели)
{{Спорна неутралност}}
{{Държавник инфо
|име = Александър Цанков
|бележки = {{Депутат-България|без заглавие=1|21о=1|22о=1|23о=1|24о=1|25о=1}}
}}
{{commons|Category:Aleksandar Tsankov}}
Проф. '''Александър Цолов Цанко̀в''' е [[професор]] в [[Софийски университет|Софийския университет]], [[България|български]] [[икономист]], [[юрист]] и [[политик]], водач на партия [[Демократически сговор]], а по-късно на [[Народно социално движение]].
 
[[Министър-председател на България]] в [[Правителство на България (41)|41-вото]] (1923) и [[Правителство на България (42)|42-рото]] (1923 – 1926) правителство. Председател на XXI (1926 – 1927) и XXII (1927 – 1930) Обикновено [[Народно събрание]]. [[Министър на народното просвещение]] (15 май 1930 – 29 юни 1931). В сформираното след [[Деветоюнски преврат]] 1923 г. правителство покровителства извънзаконни и престъпни действия, обяснявани пропагандно със защита на българската държава от метежи, атентати, въоръжени чети и подривна дейност на [[Българска комунистическа партия|комунисти]] и [[БЗНС|земеделци]] свързани с отвличания, изтезания и многобройни убийства, за което получава от техни привържаниципривърженици прозвище „кръволок“, „кървав професор“ и „фашист“.
 
 
== Биография ==
 
== Оставка и създаване на НСД ==
[[File:Logo of the National Social Movement (Tsankov).svg|thumb|upright=0.6|Емблема на Националното социално движение]]
Разпадът на коалицията, водена от Цанков, започва още след [[Септемврийското въстание]] – тогава я напускат привържениците на [[Александър Малинов|Малинов]] и [[БРСДП (ш.с.)]]. През есента на 1925 година недоволството от силното напрежение в страната нараства и срещу Александър Цанков се обявяват както вътрешнопартийната опозиция, водена от [[Андрей Ляпчев]] и [[Атанас Буров]], така и други влиятелни кръгове, поддържащи правителството – цар [[Борис III]], [[ВМРО]], групата на военните около генерал Иван Вълков.{{hrf|Недев|2007|163 – 164}} Опирайки се на членове на кабинета като [[Иван Русев]] и [[Христо Калфов]], Цанков се опитва да предотврати промяна на правителството, но не получава подкрепата на армията.{{hrf|Недев|2007|164 – 165}}
 
На 4-ти януари 1926 г. Александър Цанков е принуден да подаде оставка от премиерския пост под натиска на умереното крило в Демократическия сговор.<ref>[https://bulgarianhistory.org/aleksandar-cankov/ Ивомир Колев, Александър Цанков — „кървав професор“ или добър държавник, Българска история, 5 октомври 2015 г.]</ref> Той е председател на парламента до [[1930]] г., а до края на управлението на Демократическия сговор – министър на просветата. През [[1932]] г. се отделя от Демократическия сговор и основава [[Народно социално движение]], което е забранено, заедно с останалите политически партии, през [[1934]] г.
 
[[File:Logo of the National Social Movement (Tsankov).svg|thumb|upright=0.6|Емблема на Националното социално движениеНСД]]
Народното социално движние възприема организационната структура и идеи на италианските [[фашизъм|фашисти]], но след идването на [[Адолф Хитлер]] на власт в [[Германия]] (януари 1933 г.) се преориентира към германския [[националсоциализъм]]. Ратува за силна „надпартийна власт“, за решаващата роля на „водача“, за активната намеса на държавата в стопанския и социалния живот, за намаляване ролята на парламента в държавното управление и др.
 
Народното социално движниедвижение възприема организационната структура и идеи на италианските [[фашизъм|фашисти]], но след идването на [[Адолф Хитлер]] на власт в [[Германия]] (януари 1933 г.) се преориентира към германския [[националсоциализъм]]. Ратува за силна „надпартийна власт“, за решаващата роля на „водача“, за активната намеса на държавата в стопанския и социалния живот, за намаляване ролята на парламента в държавното управление и др.
 
Историкът [[Николай Поппетров]] сочи, че НСД симпатизиращасимпатизира на италианския фашизъм и националсоциализма, въпреки декларираната нужда за създаване на „наше собствено чисто българско движение“.<ref>[[#Poppetrov-2009|Поппетров (2009)]], стр. 523 – 5; За цитата вж. [[#Tsankov-1932|Цанков (1932)]], стр. 13 – 45.</ref>
 
Цанков обаче се обявява категорично против „расовата теория“ <ref name=":0">[http://www.168chasa.bg/article/5403800 Даниела Горчева, Погубените спасители на българските евреи, 168 часа, 3 април 2016 г.]</ref> и активно участва в [[Спасяване на българските евреи|спасяването на българските евреи]], като се присъединява към [[Димитър Пешев]] и подписва<ref name=":0" /> заедно с него и още 41 депутати от проправителственото мнозинство петицията парламентарен протест и я внасят в Народното събрание за да осуетят депортацията. По-късно и под силен натиск някои се отказват от подписите си, но не и Цанков.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/1272238 Петър Стоянов, Спасяването на българските евреи и спасяването на националната памет, 24 часа, 9 март 2012], </ref> В парламента той най-активно протестира в защита на Димитър Пешев когато след петицията е снет като подпредседател на НС.<ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH?defendant=6&court=II Стенограма от заседанията на 25 ОНС на 26 малт 1943 г. ДАА]</ref>
След съставянето на правителството на [[Константин Муравиев]] на [[2 септември]] [[1944]] г. Ал. Цанков и семейството му емигрират. Той се установява във [[Виена]], където на [[16 септември]] формира антикомунистическото [[Българско национално правителство в изгнание]], подкрепяно от [[Нацистка Германия]]. Първоначалното му седалище е в хотел „Империал“ във Виена, а след февруари 1945 – в селцето Алтаусзе, [[Щирия]] в Австрийските Алпи.
 
За покровителстване на формирования, извършващи гонения и убийства на привърженици на обявената извън закона БКП, на 1 февруари 1945 Цанков е осъден задочно на смърт, 5 милиона лева глоба и конфискация на цялото имущество от т.н. [[Народен съд]],.<ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH Присъда на Втори върховен състав на Народния съд, – Дигитален архив на ДАА стр.1, 7, 8] </ref> Цанкков не бива обвинен за „Предателство и шпионство“ по чл. 109 и 110 от Наказателния закон, действащ с изменения и допълнения още от 1896 г., за което наистина може да му се търси отговорност, след като минава на страната на Германия, на която правителството на Муравиев обявява война ден преди да бъде свалено при [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]]. Съден, както и Димитър Пешев и още 20 от подписалите петицията за спасяване на евреите депутати,<ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH Присъда на Втори върховен състав на Народния съд, стр. 7, 9 – Дигитален архив на ДАА]</ref><ref name=":0" /> за покровителства на престъпления, включително „''гонения срещу евреите''“.<ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH Присъда на Втори върховен състав на Народния съд, стр. 7 – Дигитален архив на ДАА]</ref><ref>[http://knigi-news.com/?in=anket&an=anket Василка ТАНКОВА, Книги нюз – ИСТОРИЯ И ПАМЕТ: БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРАВИТЕЛСТВО ЗАД ГРАНИЦА (1944 – 1945 г.)] </ref>
 
При разгрома на Германия Александър Цанков се предава на американската армия и е изпратен в лагер за чужденци. Американската администрация провежда разследване за дейността му през войната и го освобождава, отказвайки да го предаде на българските власти.{{hrf|Шарланов|2009|218 – 219}}.<ref>[https://duma.bg/node/127218 Христо Георгиев, САЩ спасяват „кръволока“ Цанков от Народния съд, Дума 7. Юли 2016.]</ref>