Туркмено-Хорасански планини: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 18:
| карта-файл2 =
}}
'''Туркмено-Хорасанските планини''' ({{lang|tk|}}; {{lang|ru|Туркмено-Хорасанские горы}}) е планинска система, част от [[Алпо-Хималайска планинска система|Алпо-Хималайската планинска система]], разположена предимно на територията на [[Иран|Североизточен Иран]] (историко-географската област [[Хорасан]]) и по-малка част в [[Туркменистан|Южен Туркменистан]]. На запад се свързва с планинската верига [[Елбурс]], а на изток дълбоката долина на река [[Теджен (река)|Теджен]] ги отделя от планинската система на [[Паропамиз]] в [[Афганистан]]. Дължина от северозапад на югоизток около 650 km, ширина до 150 km. Надморската височина варира от 1500 до 2000 m – максимална връх '''Кенгзошк 3314 m''' ({{coord|36|16|51|N|59|02|58|E}}), издигащ се в хребета Биналуд. Дългата полоса от долини и котловини на реките [[Атрек]] (влива се [[Каспийско море]]) и Кешефруд (ляв приток на [[Теджен (река)|Теджен]]) дели Туркмено-Хорасанските планини на две обособени части: планината [[Копетдаг]] на североизток и т.н. Нишапурски планини на югозапад.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article112964.html «Большая Советская Энциклопедия» – Туркмено-Хорасанские горы, т. 26, стр. 341]</ref>
 
Туркмено-Хорасанските планини са част от северната периферия на Алпо-Хималайската геосинклинална област. Те представляват система от дъгообразно разположена блоково-нагъната структура, в състава на която от север на юг се обособяват: мегаантиклинория на планината [[Копетдаг]] на север, Кучано-Мешхедското плиоцено-антропогенно понижение в средата и мегаантиклинория Аладаг-Шахджехан-Биналуд на юг. Доалпийския фундамент на планините е представен от докамбрийски геосинклинални метаморфни скали, палеозойски субплатформени формации и ефузивно-седиментни формации от горния палеозой и триаса. Алпийският комплекс е образуван от юрски, кредни и палеогенски геосинклинални формации, а също и от орогенни формации от горния олигоцин и антропогена. Целият район се отличава със своята висока сеизмичност. Във връзка с геоложкия строеж на планинската система са свързани и находищата на полезни изкопаеми: каменни въглища (Мездене-Мешмейе-Гол), полиметални руди (Фериман, Форумед), строителни материали и големите газови находища в Хангиран и Серахс.<ref name="bse"></ref>