|
=== Задачи ===
Главната задача на първите народни избраници е разглеждане и гласуване на [[Конституцияконституция на Българското Княжество|конституцията на Княжество България]]. Проектът наза [[конституция]]та, предложен за обсъждане в Учредителното събрание, е по първоначален руски проект, изработен от комисия под ръководството на началника на съдебния отдел при Временното руско управление в страната [[Сергей Лукиянов]]. За основа на „Органическия устав“, както се нарича документът тогава, са приети действащите вече конституции на съседните държави [[Княжество Сърбия|Сърбия]] и [[Обединено княжество Влашко и Молдова|Румъния]]. Взето е предвид и мнението на българската страна – през есента на 1878 г., когато комисията по проекта работи, Лукиянов се обръща към редица видни български общественици и чрез приложен въпросник изисква писменото им мнение за бъдещото държавно устройство на БългарияьБългария.<ref>Сред помолените да дадат писмен отговор са [[Марин Дринов]], Тодор Икономов, Драган Цанков, Марко Балабанов, [[Тодор Кесяков]], митрополит [[Натанаил Охридски|Натанаил]] и др. </ref>. Някои от изказаните становища са включени в проекта.
В началото на ноември 1878 г. изработеният проект на „Органическия устав“ е изпратен в Русия за преработка и одобрение. Допълнения в него се внасят от [[Министерството на външните работи (Русия)|Министерството на външните работи]] и от [[военен министър (Русия)|военния министър]] на Русия [[Дмитрий Милютин]]. На [[27 декември]] [[1878]] г. документът е върнат в [[София]].<ref>„История на България“. том 7. София, 1991 г., с. 60.</ref>. Съставителите на проекта са отдали дължимото на установените демократични традиции на българския народ и настъпилите промени в обществото след Освободителната война. В него присъстват редица либерални моменти: намалени права на княза, издигната е ролята на [[Народното
народното събрание]], предложено е всеобщо и пряко народно гласуване и пр.
Още на първите заседания Учредителното събрание избира своя 15-членна комисия, която има задача да прегледа руския проект и да изработи нов документ за основните начала, върху които трябва да е изградена българската конституция. Председател на комисията е [[Константин Поменов]], сред членовете са [[Марко Балабанов]], [[Димитър Греков]], Тодор Икономов и др. На [[21 март]] [[1879]] г., на 12-тотоото заседание на събранието, комисията представя своя доклад, изработен в съответствие на [[Всеобща декларация за правата на човека|декларацията на човешките права]], прогласена от [[Френска революция|Френската революция]]. В него се подчертава: ''„Най-главното начало на една Конституция е началото на свободата. Свобода на действувание, говорение и мисление са начала, които като вродени человеку, трябва да се почитат от всяка Конституция“''.<ref>„Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново“. Книжарница на Хр. Г. Данов, Пловдив, София, Русчук, 1879 г., с. 7.</ref>. Други важни принципи, подчертани в рапорта, са: принципът на равенството пред закона, принципът на самоопределението, който намира приложението си в участието на народа в [[законодателна власт|законодателната власт]], и принципът на сигурността на човека, т.е [[Дипломатически имунитет|неприкосновеност на личността]], [[жилище]]то, [[собственост]]та и [[кореспонденция]]та.<ref>„Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново“. Книжарница на Хр. Г. Данов, Пловдив, София, Русчук, 1879 г., с. 8.</ref>. Учредителното събрание не приема доклада на комисията, но формулираните идеи в него оказват силно влияние в по-нататъшната му работа.
Повече от двадесет дни депутатите обсъждат бъдещата конституция подробно, член по член. Те единодушно решават да отстранят от руския проект постановки, които напомнят юридическата зависимост на Княжеството, или да се изменят в духа на българската национална независимост.<ref>Радев, С. „Строителите на съвременна България“. София, 1910 г., с. 62 – 63. </ref>. Съгласие се постига по още много въпроси: названието на основния български закон да бъде „Конституция“„конституция“, както е при свободните народи, а не „Органически„органически устав“; задължително и безплатно [[Образование в България#Начално, основно и средно образование|начално образование]] на българите; неразделяне на [[общество]]то на [[съсловие|съсловия]]; забрана на [[Инквизиция|мъченията]]; [[свобода на печата]]; размер на цивилната листа на бъдещия княз и пр. По редица други въпроси обаче споровете са продължителни и яростни. В хода на дебатите по отношение на това еднокамарен или двукамарен да бъде българският парламент, окончателно се оформят двете фракции в Учредителното събрание – [[Либерална партия|либерали]] и [[Консервативна партия|консерватори]], които впоследствие прерастват в съответните политически [[партия|партии]]. Като водачи на либералите изпъкват Петко Каравелов, [[Петко Славейков]], [[Драган Цанков]] и др. Лидери на консерваторите в събранието стават д-р [[Константин Стоилов]], [[Григор Начович]], Тодор Икономов, Марко Балабанов и др. Независимо от рязкото противопоставяне между двете фракции в събранието, Тодор Икономов дава блестящ пример за толерантност.; Катокато вносител на предложението за въвеждане на [[сенат]], той пише аргументирана реч, която сам предлага на опонента си от страна на либералите Петко Славейков, за да се запознае с нея преди обсъждането. То протича толкова бурно, че накрая избухва скандал и консерваторите напускат заседанието.
Либералите се налагат не само по въпроса да отпадне сенатът, но и по други важни проблеми и така внасят мощна либерална струя в българската конституция. Не по-малко влияние оказват изказванията на консерваторите Константин Стоилов, Марко Балабанов и Димитър Греков за нуждата от самоуправление на общините и децентрализация на управлението, за обявяване на българската земя за свободна от [[робство]] територия, за премахване на текста за [[васал]]ното отношение на Княжеството към [[Висока порта|Високата порта]] и много други.
Голям и важен е дебатът, който се разгаря по „църковния въпрос“, защото след разпокъсването на Отечеството той е пряко свързан с „националния въпрос“. С цел запазване духовното единство на българския народ в лицето на [[Българска екзархия|Екзархията]], [[депутат]]ите гласуват чл. 39 на Конституцията, според който българската църква не се обособява в рамките на Княжеството, а остава част от българската църковна област, която фактически обхваща териториите на [[Мизия]], [[Тракия]] и Македония. Неудобството от административна гледна точка за църковните дейци от факта, че местопребиваването на Екзарха остава в [[Цариград]], е прието като необходима жертва.
Окончателните поправки в текста на Конституцията се обсъждат на 14 април 1879 г., на 26-тотоото предпоследно заседание. След приключването председателят на Учредителното народно събрание митрополит [[Антим Видински]], първият български екзарх, се обръща към депутатите със следните думи:
{{цитат|Слава Богу! Свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха някои неспоразумения, но то се разумява от само себе си. Нашето събрание беше като кораб, изложен на бури: слава Богу, този кораб достигна пристанището. Можем да кажем, че направихме закони от Народа за Народа<ref>„Дневници на Учредителното събрание от 1879 г.“, Търново, 1879 г. Типография на Л. Каравелов и Н.К. Жейнов, с. 138. </ref>.| митрополит Антим Видински}}
|
