Учредително събрание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Задачи |
м →Задачи |
||
Ред 32:
Главната задача на първите народни избраници е разглеждане и гласуване на [[конституция на Българското Княжество]]. Проектът за [[конституция]], предложен за обсъждане в Учредителното събрание, е по първоначален руски проект, изработен от комисия под ръководството на началника на съдебния отдел при Временното руско управление в страната [[Сергей Лукиянов]]. За основа на „Органическия устав“, както се нарича документът тогава, са приети действащите вече конституции на съседните държави [[Княжество Сърбия|Сърбия]] и [[Обединено княжество Влашко и Молдова|Румъния]]. Взето е предвид и мнението на българската страна – през есента на 1878 г., когато комисията по проекта работи, Лукиянов се обръща към редица видни български общественици и чрез приложен въпросник изисква писменото им мнение за бъдещото държавно устройство на България.<ref>Сред помолените да дадат писмен отговор са [[Марин Дринов]], Тодор Икономов, Драган Цанков, Марко Балабанов, [[Тодор Кесяков]], митрополит [[Натанаил Охридски|Натанаил]] и др. </ref> Някои от изказаните становища са включени в проекта.
В началото на ноември 1878 г. изработеният проект на „Органическия устав“ е изпратен в Русия за преработка и одобрение. Допълнения в него се внасят от руското министерство на външните работи и от военния министър на Русия [[Дмитрий Милютин]]. На [[27 декември]] [[1878]] г. документът е върнат в [[София]].<ref>„История на България“. том 7. София, 1991 г., с. 60.</ref> Съставителите на проекта са отдали дължимото на установените демократични традиции на българския народ и настъпилите промени в обществото след Освободителната война. В него присъстват редица либерални моменти: намалени права на княза, издигната е ролята на
Още на първите заседания Учредителното събрание избира своя 15-членна комисия, която има задача да прегледа руския проект и да изработи нов документ за основните начала, върху които трябва да е изградена българската конституция. Председател на комисията е [[Константин Поменов]], сред членовете са [[Марко Балабанов]], [[Димитър Греков]], Тодор Икономов и др. На [[21 март]] [[1879]] г., на 12-ото заседание на събранието, комисията представя своя доклад, изработен в съответствие на [[Всеобща декларация за правата на човека|декларацията на човешките права]], прогласена от [[Френска революция|Френската революция]]. В него се подчертава: ''„Най-главното начало на една Конституция е началото на свободата. Свобода на действувание, говорение и мисление са начала, които като вродени человеку, трябва да се почитат от всяка Конституция“''.<ref>„Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново“. Книжарница на Хр. Г. Данов, Пловдив, София, Русчук, 1879 г., с. 7.</ref> Други важни принципи, подчертани в рапорта, са: принципът на равенството пред закона, принципът на самоопределението, който намира приложението си в участието на народа в [[законодателна власт|законодателната власт]], и принципът на сигурността на човека, т.е [[Дипломатически имунитет|неприкосновеност на личността]], [[жилище]]то, [[собственост]]та и [[кореспонденция]]та.<ref>„Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново“. Книжарница на Хр. Г. Данов, Пловдив, София, Русчук, 1879 г., с. 8.</ref> Учредителното събрание не приема доклада на комисията, но формулираните идеи в него оказват силно влияние в по-нататъшната му работа.
| |||