Александър Цанков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Tourbillon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
{{Личност; форматиране: 4x тире-числа, 3x тире, 5 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Личност
| категория = политик
| описание = български политик
|
| вложки =
{{Личност/Политик
| категория = политик
| професия = [[Икономист]]
| партия = [[Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|БРСДП (ш.с.)]] <small>(1903 – 1907)</small><br>[[Народен сговор]] <small>(1921 – 1923)</small><br>[[Демократически сговор]] <small>(1923 – 1932)</small><br>[[Народно социално движение]] <small>(1932 – 1944)</small>
| постове1 = [[Министър-председател на България|Министър-председател]]
| години1 = 9 юни 1923 – 4 януари 1926
| постове2 = Народен представител
|
| институция3 = [[Председател на Народното събрание на България|Председател на Народното събрание]]
| постове3 = 5 януари 1926 – 15 май 1930
▲|починал_място = [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]]
▲|националност =
|съпруг = Мария Цанкова▼
|деца = Милка Цанкова, Славка Цанкова▼
▲|alma mater = [[Софийски университет]]
▲|бележки = {{Депутат-България|без заглавие=1|21о=1|22о=1|23о=1|24о=1|25о=1}}
}}
Проф. '''Александър Цолов Цанко̀в''' е [[професор]] в [[Софийски университет|Софийския университет]], [[България|български]] [[икономист]], [[юрист]] и [[политик]], водач на партия [[Демократически сговор]], а по-късно на [[Народно социално движение]]. ▼
}}
▲Проф. '''Александър Цолов Цанко̀в''' е [[професор]] в [[Софийски университет|Софийския университет]], [[България|български]] [[икономист]], [[юрист]] и [[политик]], водач на партия [[Демократически сговор]], а по-късно на [[Народно социално движение]].
[[Министър-председател на България]] в [[Правителство на България (41)|41-вото]] (1923) и [[Правителство на България (42)|42-рото]] (1923 – 1926) правителство. Председател на XXI (1926 – 1927) и XXII (1927 – 1930) Обикновено [[Народно събрание]]. [[Министър на народното просвещение]] (15 май 1930 – 29 юни 1931).
В сформираното след [[Деветоюнски преврат]] 1923 г. правителство, Цанков покровителства извънзаконни и престъпни действия, обяснявани пропагандно със защита на българската държава от метежи, атентати, въоръжени чети и подривна дейност на [[Българска комунистическа партия|комунисти]] и [[БЗНС|земеделци]]. Управлението му организира отвличания, изтезания и многобройни убийства, което създава на Цанков прозвището „кръволок“ и „кървав професор“. Мнозина чуждестранни наблюдатели по това време определят властта на Цанков като „най-ужасното и безскрупулно правителство в Европа“.<ref>{{cite web|url=http://content.time.com/time/magazine/article/0,9171,728882,00.html|title=BULGARIA: Tsankov Out|publisher=[[Тайм (списание)]]|date=18 януари 1926|accessdate=27 юни 2019}}</ref>
== Биография ==
Line 74 ⟶ 65:
Разпадът на коалицията, водена от Цанков, започва още след [[Септемврийското въстание]] – тогава я напускат привържениците на [[Александър Малинов|Малинов]] и [[БРСДП (ш.с.)]]. През есента на 1925 година недоволството от силното напрежение в страната нараства и срещу Александър Цанков се обявяват както вътрешнопартийната опозиция, водена от [[Андрей Ляпчев]] и [[Атанас Буров]], така и други влиятелни кръгове, поддържащи правителството – цар [[Борис III]], [[ВМРО]], групата на военните около генерал Иван Вълков.{{hrf|Недев|2007|163 – 164}} Опирайки се на членове на кабинета като [[Иван Русев]] и [[Христо Калфов]], Цанков се опитва да предотврати промяна на правителството, но не получава подкрепата на армията.{{hrf|Недев|2007|164 – 165}}
На 4-ти януари 1926 г. Александър Цанков е принуден да подаде оставка от премиерския пост под натиска на умереното крило в Демократическия сговор.<ref>[https://bulgarianhistory.org/aleksandar-cankov/ Ивомир Колев, Александър Цанков
[[File:Logo of the National Social Movement (Tsankov).svg|thumb|upright=0.6|Емблема на НСД]]
Line 82 ⟶ 73:
Историкът [[Николай Поппетров]] сочи, че НСД симпатизира на италианския фашизъм и националсоциализма, въпреки декларираната нужда за създаване на „наше собствено чисто българско движение“.<ref>[[#Poppetrov-2009|Поппетров (2009)]], стр. 523 – 5; За цитата вж. [[#Tsankov-1932|Цанков (1932)]], стр. 13 – 45.</ref>
Цанков обаче се обявява категорично против „расовата теория“ <ref name=":0">[http://www.168chasa.bg/article/5403800 Даниела Горчева, Погубените спасители на българските евреи, 168 часа, 3 април 2016 г.]</ref> и активно участва в [[Спасяване на българските евреи|спасяването на българските евреи]], като се присъединява към [[Димитър Пешев]] и подписва<ref name=":0" /> заедно с него и още 41 депутати от проправителственото мнозинство петицията парламентарен протест и я внасят в Народното събрание за да осуетят депортацията. По-късно и под силен натиск някои се отказват от подписите си, но не и Цанков.<ref>[https://www.24chasa.bg/Article/1272238 Петър Стоянов, Спасяването на българските евреи и спасяването на националната памет, 24 часа, 9 март 2012], </ref> В парламента той най-активно протестира в защита на Димитър Пешев когато след петицията е снет като подпредседател на НС.<ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH?defendant=6&court=II Стенограма от заседанията на 25 ОНС на 26 малт 1943 г. ДАА]</ref>
== Емиграция ==
Line 89 ⟶ 80:
За покровителстване на формирования, извършващи гонения и убийства на привърженици на обявената извън закона БКП, на 1 февруари 1945 Цанков е осъден задочно на смърт, 5 милиона лева глоба и конфискация на цялото имущество от т.н. [[Народен съд]].<ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH Присъда на Втори върховен състав на Народния съд, – Дигитален архив на ДАА стр.1, 7, 8] </ref> Цанкков не бива обвинен за „Предателство и шпионство“ по чл. 109 и 110 от Наказателния закон, действащ с изменения и допълнения още от 1896 г., за което наистина може да му се търси отговорност, след като минава на страната на Германия, на която правителството на Муравиев обявява война ден преди да бъде свалено при [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]]. Съден, както и Димитър Пешев и още 20 от подписалите петицията за спасяване на евреите депутати,<ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH Присъда на Втори върховен състав на Народния съд, стр. 7, 9 – Дигитален архив на ДАА]</ref><ref name=":0" /> за покровителства на престъпления, включително „''гонения срещу евреите''“.<ref>[http://archives.bg/narodensud/SEARCH Присъда на Втори върховен състав на Народния съд, стр. 7 – Дигитален архив на ДАА]</ref><ref>[http://knigi-news.com/?in=anket&an=anket Василка ТАНКОВА, Книги нюз – ИСТОРИЯ И ПАМЕТ: БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРАВИТЕЛСТВО ЗАД ГРАНИЦА (1944 – 1945 г.)] </ref>
При разгрома на Германия Александър Цанков се предава на американската армия и е изпратен в лагер за чужденци. Американската администрация провежда разследване за дейността му през войната и го освобождава, отказвайки да го предаде на българските власти.{{hrf|Шарланов|2009|218 – 219}}.<ref>[https://duma.bg/node/127218 Христо Георгиев, САЩ спасяват „кръволока“ Цанков от Народния съд, Дума 7. Юли 2016.]</ref>
През 1948 г. Александър Цанков заминава за [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]], където остава до края на живота си.{{hrf|Шарланов|2009|219}} В изгнание живее скромно, поддържан от децата си и пише две мемоарни книги – „България в бурно време“ и „Моето време“, които след 1990 г. са издадени в България. Цанков е привърженик на консолидирането на политическата емиграция около [[Симеон Сакскобургготски]] и през 1955 година се среща в тази връзка с [[Йоанна Българска]] в [[Мадрид]].{{hrf|Шарланов|2009|248}} Умира на 27 юли 1959 г. в Буенос Айрес. Присъдата му от т.н. „Народен съд“ е отменена с [[Решение №243 на Върховния съд на РБ]]. Отнетото му при т.н. „Народен съд“ на 16 ноември 1944 научно звание „академик“ е възстановено посмъртно на 16 октомври 1991 г.
| |||