|
Тук се сблъскват добрата и лошата черта на нововъзникналите тенденции на тази епоха – от една страна обръщането към личността – изразът на емоционални и душевни състояния, и от друга – прекалената пищност на един народ в икономически упадък, въпреки това изтъкващ разкоша и величието.
В архитектурата се наблюдава развитие в обществените постройки. За разлика от класическия период, сега за пръв път е една правилна градска планировка и еднотипност на всички важни обществени сгради – театри, съдилища, [[гимназион|гимназии]]и, концертни зали, [[Палестра (Древна Гърция)|палестри]], [[хиподрум]]и, [[стадион]]и и т.н. Обръща се голямо внимание на трагичните [[епос]]ни сцени, силни със своето емоционално и динамично въздействие – боя на боговете с гигантите върху [[Пергам]]ския олтар, Александър Велики и македонците в бой с [[Дарий III]] и [[Персия|персите]] (мозайка). Също така може да видим и съвсем обикновени сюжети от бита, или силно саркастични такива.
Скулпторите на епохата решават проблема за статичност на фигурата, който съществува по време на класиката. Те постигат по-добро изобразяване на движението във фигурата чрез изразителност в мускулното изграждане на тялото. Търси се все по-естествения вид в образа на човека – това личи и в разликата в стиловете на голата [[Афродита Книдска]] на [[Праксител]] – като изящен символ на женствеността, и приклекналата къпеща се Афродита на [[Дойдалсес]], където не е само символ и сакрализация на красотата, а и израз на реалната, естествена женска природа. Открояват се две елинистически школи в областта на скулптурата – [[Пергам]]ска и [[Родос]]ка. Пергамската е известна с трагичните статуи – „Умиращият гал“ и „Гал", който се самоубива над трупа на жена си, заклана от него”. Известни статуи на родоската школа са – „Лаокоон“ и „Фарнески бик“.
== Елинизмът като културна епоха ==
Единният език е инструментът, чрез който се осъществява единството на елинистическата култура. Периодът е тясно свързан с гръцкия език – в трите последни века на старата ера на него се говори от [[Сицилия]] до бреговете на [[Инд]] и от [[Египет]] до северните брегове на [[Черно море]]. От смесването на различни диалекти ([[Атически диалект|атически]], дорийски и йонийски) благодарение на продължилите дълги години войни и сражения на [[Александър Македонски]] и неговите [[диадохи]] се ражда койне (Κοινὴ). Той се числи към [[Древногръцки език|древногръцкия]], но се различава значително от класическия гръцки на [[Софокъл]] и [[Платон]] и съществено се различава от езика на [[Омир]]. Разликата е най-вече в опростената граматика и езиковия стил.
{{обработка|енциклопедичен стил}}
Инструментът, чрез който се осъществява единството на елинистическата култура, е единният език. Елинизмът е гръкоезично време – в трите последни века на старата ера на елински се говори от [[Сицилия]] до бреговете на [[Инд]] и от [[Египет]] до северните брегове на [[Черно море]]. В тенденциите, характеризиращи елинистическото общество, се долавят тези чувства, настроения и оценъчни ориентири, които лягат в основата на елинистическата литература и изобщо градят атмосферата на елинистическата култура. От една гледна точка елинизмът не се различава от епохата на класическия полис и продължава да възприема света в безвременен условен план. Наследената от родовото време елинска митология продължава да му служи като универсално средство за израз. Добавят се и нови форми, обслужващи митологическото възприятие. В елинистическата култура се наблюдават страни и слоеве. Съществуват върхов и низов слой, в низовия различаваме градска култура на масовия вкус, както и селска, консервативна, пазеща местните традиции, често неизпитала влиянието на градската цивилизация. Наблюдават се и области с определен народностен колорит. Елинистическата култура може да се разглежда като своеобразна спойка на елински елементи, които в по-ранното време съществуват отделно. В епохата на елинизма биват приближени йонийската изтънченост и атическото културно слово, сицилийската монументалност и способната за рефлексия островна култура. Художествената литература от своя страна ползва такъв тип елински, който съответства на нейните задачи. Съществува низова литература на говоримо койне, историческата и ораторската проза се пишат обикновено на литературно койне. Поезията пък, в зависимост от жанра и предпочитанието на поета, се създава на един или друг традиционен диалект. Докато в областта на културата гръцки език се унифицира, елинистическата художествена литература остава вярна на многодиалектната традиция на архаическата и класическата елинска словесност. Разнодиалектността се цени като ресурс за художествено. Затова койне влияе на елинистическата литература само опосредствено. В годините, когато дебютира [[Менандър]], за цели, които не са много ясни, неговият учител, философът [[Теофраст]], създава една поредица миниатюри, описания на тридесет отрицателни типа, наречена „Етически характери“. Изхождайки от системата на [[Аристотел]], Теофраст намира критерий да различи в сферата на отрицателното различни типове човешко поведение. Също както у Менандър социалнопсихологическото и личностнопсихологическото са смесени – селякът естествено е простак, а олигархът изтънчен и надменен, не е пропуснато и народопсихологическото в няколкото типа бъбривци. Теофраст мисли неумозрително за човека, средствата за характеризирането са всекидневни обстоятелства. Човекът е в своята действителна среда, възприема се като реален човек. Следователно и от художествената литература може да се очаква някакъв тип реализъм. Разбира се на едно или друго културно ниво понятието личност има различен обхват. Особено обхватно то е в сентенцията на Менандър „колко прелестно нещо е човекът, когато е човек“. Своеобразно определение, тази сентенция изразява широка абстрактноетична и естетическа представа за човешкото, като приютява същества, изключени от официалното елинистическо разбиране за личност.
От една страна, културата на елинизма не се различава много от епохата на класическия [[полис]]. Наследената от родовото време [[древногръцка митология]] продължава да служи като универсално средство за израз, но се добавят слоеве: в низовия различаваме градска култура на масовия вкус, както и селска, консервативна, пазеща местните традиции. Наблюдават се и области с определен народностен колорит. Съществува популярна литература на говоримо [[койне]], докато историческата и ораторската проза се пишат обикновено на литературно койне. Поезията пък, в зависимост от жанра и предпочитанието на поета, се създава на един или друг традиционен [[диалект]]. Докато в областта на културата гръцкият език се унифицира, елинистическата художествена литература остава вярна на многодиалектната традиция на архаическата и класическата елинска словесност.
От друга страна, елинистическата култура може да се разглежда като своеобразна спойка на елементи, които в по-ранното време са съществували отделно. В епохата на елинизма биват приближени йонийската изтънченост и атическото културно слово, сицилийската монументалност и способната за рефлексия островна култура.
== Източници ==
|
