Изборите са насрочени с указ на [[княз [[Александър I]] № 464 от [[1 юни]] 1881 г.<ref>Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 37/03.06.1881</ref> и се провеждат на 14 и 21 юни (27 юни и 4 юли – нов стил) същата година в условията на извънредно положение в цялата страна и при масиран натиск от правителството на генерал [[Казимир Ернрот]] в полза на княза. В деня на първия тур на изборите на много места, като [[Ботевград|Орхание]], [[Кюстендил]], [[Плевен]], [[Габрово]] и [[Никопол]], възникват безредици и сблъсъци между привърженици и противници на правителството, а в [[Оряхово]] се намесва армията и девет войници са ранени.<ref name="цачевски">{{cite book | last = Цачевски | first = Венелин | authorlink = Венелин Цачевски | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6 | pages = 312 – 316}}</ref>
На първия тур всички избрани депутати са проправителствени. Провеждането на втория тур е отменено в най-крайно опозиционните райони – Плевенски окръг и Оряховска околия, където е въведено военно положение. На втория тур са избрани само четирима опозиционни депутати ([[Петко Каравелов]], [[Петко Славейков]], [[Драган Цанков]] и [[Михаил Сарафов]]), всички те кандидати в [[Велико Търново|Търново]], но и те не са допуснати до заседанията на парламента.<ref name="цачевски"/>
