Конха: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{без източници}}
[[Файл:Hagios Demetrios apse.JPG|thumb|right|250px|Конха в [[базилика]]та [[Свети Димитър (Солун)|Свети Димитър]] в [[Солун]]]]
'''Конха''' (conca, concae-клас.лат., concha–късен лат. – мидена черупка, мида, вдлъбнатина) e елемент от [[архитектура]]та на [[базилика]]та, [[ниша]] с план – полукръг или сегмент от кръг, отворена към вътрешността на сградата и ясно изразена на фасадата. Конхата обичайно е по-ниска от корниза на сградата и откъм вътрешността е завършена с четвърт сферичен свод. На фасада оформлението може да бъде изразено както чрез кръгла или дъговидна стена, така и чрез прави стени, оформящи и затварящи кръглата форма на конхата. Отвън покритието на конхата е подчинено преди всичко на опазващите функции на всеки покрив – като стремежът е да се предпази фасадата от негативно климатично влияние, вкл. и чрез стрехи. Полукръглите ниши в ос на ходовата линия на базиликалните сгради е прието да се наричат [[апсиди]]. Апсидата е вид конха.
Конхите в църковните сгради се използват още в раннохристиянското църковно строителство в Източната римска империя и България. Разпространението им в [[Романска архитектура|романската архитектура]] е свързано и със забележителното им развитие като едни от най-декоративните архитектурни форми на романските черкви. Прието е в църковното строителство конхи да се наричат предимно полукръглите и овалните ниши, оформени на външните стени, успоредни на ходовата линия, от двете страни на олтарните пространства, в България – на северната и на южната стена. От гледна точка на богослужебните функции тези конхи се наричат певници, поради това, че в тях се разполагат църковните хорове, както и помощните свещенослужители, които участват в [[Богослужение|богослужението]].
| |||