Разлика между версии на „Кърджалийски манастир“

редакция без резюме
Черквата „Свети Йоан Предтеча“ в Кърджали, квартал „Веселчане“, е част от развития през вековете средновековен православен комплекс – черква с крепостна стена, основан през VI – VII век, {{източник|а след края на периода на [[иконоборство]]то (8 – 9 век) във [[Византия]]|2019|05|25}}, прераснал до укрепен манастирски ансамбъл между XI и XIV век. След неговото създаване, той се утвърждава като значимо средище на християнството в Източните [[Родопи]]. От археологичните разкопки, провеждани под ръководството на ст.н.с.Екатерина Манова, археолог, и с анализи на проф. Стамен Михайлов, от Българската академия на науките, през 60-те до втората половина на 80-те години на ХХ век, е известно, че на това място освен голямата черква, днес – Свети Йоан Предтеча, съществуват безспорните руини на крепостната стена и нейните кули, а също и на по-малки и по-ранни черкви и параклиси, както и на други сгради с обществено предназначение, вкл. гробове, гробници и погребална архитектура, построени през различни епохи. От особено значение е и сградата, определена от изследователите като кръщелна, достроена през Средновековието до североизточната стена на черквата. {{източник|Някои изследвачи допускат, че Кърджалийският манастир е бил средище на една от големите средновековни [[епархия|епархии]] – [[Ахридос]].|2019|04|23}}
 
През 30-те години на 20 век руините на манастира стават обект на засилен интерес от страна на видния общественик и активен краевед Никола Иванов<ref>[http://www.haskovo.net/news/446056/nikola-ivanov-zhivot-za-blgarshchinata-chast-ii www.haskovo.net]</ref> (*1880, Дупница – +1950, Кърджали), изследовател на българското историческо минало. През 40-те години на 20-ти век редица влиятелни български учени – историци и археолози поддържат контакт с Никола Иванов и включват Кърджалийския манастир в своите публикации. От 1962 г. и през следващите години при специализираните планови археологични разкопки се откриват и публикуват и други части от строителната субстанция на манастираансамбъла, вкл. отчасти запазените стенописи, графити и архитектурни детайли на черквата.
 
{{източник|Реставрацията протича от 1998 до 2000 година, ръководена от проф. [[Николай Овчаров]] и [[Даниела Коджаманова]].
Анонимен потребител