Разлика между версии на „Кърджалийски манастир“

редакция без резюме
 
== История ==
Черквата „Свети Йоан Предтеча“ в Кърджали, квартал „Веселчане“, е част от развития през вековете средновековен православен комплекс – черква с крепостна стена, основан през VI – VII век, {{източник|а след края на периода на [[иконоборство]]то (8 – 9 век) във [[Византия]]|2019|05|25}}. Възникнал като продължение на голям античен некропол, прерасналсвързан със значително селище от градски тип, той прераства до укрепен манастирски ансамбъл между XI и XIV век. След неговото създаване, той се утвърждава като значимо средище на християнството в Източните [[Родопи]]. От археологичните разкопки, провеждани под ръководството на ст.н.с.Екатерина Манова, археолог, и с анализи на проф. Стамен Михайлов, от Българската академия на науките, през 60-те до втората половина на 80-те години на ХХ век, е известно, че на това място освен голямата черква, днес – Свети Йоан Предтеча, съществуват безспорните руини на крепостната стена и нейните кули, а също и на по-малки и по-ранни черкви и параклиси, както и на други сгради с обществено предназначение, вкл. гробове, гробници и погребална архитектура, построени през различни епохи низхождащи до далечно минало. От особено значение е и сградата, определена от изследователите като кръщелна, достроена през Средновековието до североизточната стена на черквата. {{източник|Някои изследвачи допускат, че Кърджалийският манастир е бил средище на една от големите средновековни [[епархия|епархии]] – [[Ахридос]].|2019|04|23}}
 
През 30-те години на 20 век руините на манастира стават обект на засилен интерес от страна на видния общественик и активен краевед Никола Иванов<ref>[http://www.haskovo.net/news/446056/nikola-ivanov-zhivot-za-blgarshchinata-chast-ii www.haskovo.net]</ref> (*1880, Дупница – +1950, Кърджали), изследовател на българското историческо минало. През 40-те години на 20-ти век редица влиятелни български учени – историци и археолози поддържат контакт с Никола Иванов и включват Кърджалийския манастир в своите публикации. От 1962 г. и през следващите години при специализираните планови археологични разкопки се откриват и публикуват и други части от строителната субстанция на ансамбъла, вкл. отчасти запазените стенописи, графити и архитектурни детайли на черквата.
|2019|04|23}}
 
Историческите сведения и запазените градежи дават основание да се смята, че е възможно Свети Йоан Предтеча да се е превърнал още в X – XI век в [[епископ]]ско, а по-късно и в [[митрополит]]ско средище. Насока за такова заключение дават петте зидани гробници, открити от строителите по време на възстановителните работи в храма и около него. Четири от гробниците са на висши духовници, а за петата се предполага, че е на виден светски аристократ. Една от гробниците, която се намира в църквата, е била затворена херметически. В нея са запазени тленните останки на висш християнски духовник. Според някои учени те принадлежат на [[Патриарх Евтимий]] Търновски, други отхвърлят тази хипотеза. В гроба са намерени още: {{източник|напълно запазен [[епитрахил]]|2019|06|28}}{{източник||2019|06|28}}, тъкан със злато и с необикновена украса, както и в платнен кръст зашити църковни мощи. Има предположения, че само на 4 места в света има запазени такива находки, а в България това е първата, по мнението на специалистите, и това подкрепя изказаната теза, че през Средновековието днешен Кърджали е бил важен християнски център. Златовезаната материя на епитрахила, наръкавниците и набедреника се отличават с майсторската си изработка. По исторически данни епитрахилът е с висока материална стойност. Предполага се, че е може да е бил изработен в [[Константинопол]].
 
През 2000 година е осветена манастирската черква „Свети Йоан Предтеча“.
Анонимен потребител