Черно море: Разлика между версии

Бреговете на Черно море са слабо нарязани. Най-силно изразена е в северните части на крайбрежието. Единственият голям полуостров е [[Кримски полуостров|Кримският]]. Най-големите заливи по северното крайбрежие са [[ЯгорлцкиЯгорлицки залив|ЯгорлцкиЯгорлицки]], [[Тендровски залив|Тендровски]], [[Джарългачки залив|Джарългачки]], [[Каркинитски залив|Каркинитски]], [[Каламитски залив|Каламитски]] и [[Феодосийски залив|Феодосийски]]. На запад водите му се вдават във [[Варненски залив|Варненски]] и [[Бургаски залив]], а на юг в [[Синопски залив|Синопския]] и [[Самсунски залив|Самсунския заливи]] залив. Районът на северозападното му крайбрежие е осеян от множество [[лиман]]и, които се образуват от непрякото вливане на реките от водосборния басейн. Общата дължина на бреговата линия е около 3400 km.

В Черно море се вливат следните три крупнимощни европейски реки – [[Дунав]], [[Днепър]] и [[Днестър]] (както и индиректният приток Дон, вливащ се в Азовско море) и по-малките [[Мзимта]], [[Псоу]], [[Бзъб]], [[Риони]], [[Кодор]], [[ИнгуриЕнгури]] (наот изток), [[Чорох]], [[Къзъл ЪрмакКъзълърмак]], [[Ешил ЪрмакЕшилърмак]], [[СакаряСакария (река)|Сакария]] (наот юг), [[Южен Буг]] (наот север), [[Камчия]], [[Ропотамо]] и [[Велека]] (от запад). Водосборният басейн на Черно море е с площ над 2 млн. km² и обхваща голяма част от [[Централна Европа|Централна]] и [[Източна Европа]] и [[Мала Азия]], като покрива изцяло или частично територията на 24 държави. В него живеят около 180 млн. души, половината от тях в басейна на река [[Дунав]].

Водите на Черно море изпълват изолирана падина, разположена между [[Югоизточна Европа]] и полуостров [[Мала Азия]]. Тя се е образувала през [[миоцен]]а в процеса на активно планинообразуване. Така древният океан Тетис се е раздробил на няколко отделни крупниголеми водоема, чиито техни наследници днес са Черно, Азовско, Аралско и Каспийско море.

Една от възможните хипотези (създадена от [[Петко Димитров|проф. Петко Димитров]] – 1982 г. и допълнена от американските учени Ryan and Pitman 1997) за възникването на Черно море гласи, че преди около 7500 години същото представлявало [[Безотточна област|безотточно]] сладководно езеро. Бреговете му били разположени на около сто метра под нивото на Световния океан. Към края на последния ледников период нивото на океаните рязко се повишило. Така през най-ниската част на съвременния Босфор от Средиземно море нахлула морска вода към басейна на тогавашното езеро. В подкрепа на тази хипотеза се привежда [[Подводна река в Черно море|подводната река]], открита на дъното на Черно море през 2010, която се е образувала преди около 6000 години и продължава да тече и днес.<ref>[http://auvac.org/community-information/community-news/view/662 Leeds researchers study undersea rivers with a yellow submarine], ''AUVAC'' via ''University of Leeds'' (2 август 2010) </ref> Нивото на морето започнало бързо да се повдига и за кратко време били залети около 100 000 кв.км. по крайбрежието, които по това време били населени и от хора. Вероятно този факт е послужил за изграждането на мита за [[потоп]]а.<ref>[http://www.rusk.ru/st.php?idar=308229 Где же ты, Ковчег? Парламентская газета, 18 июля 2003]</ref>

В резултат на повишаване на солеността на водата сладководните видове измрели, потънали на дъното и се превърнали в разлагаща се маса. Продукт от гниенето е сероводородът, чиято концентрация на дъното на морето е доста висока.<ref name="old.computerra.ru">[http://old.computerra.ru/online/firstpage/xterra/news/2000/9/26/1295/for_print.html old.computerra.ru]</ref> Експедицията, наречена Black Sea Maritime Archaeology Project ''(Черноморски археологически проект)'' успява да намери идеално запазени благодарение на сероводорода потънали антични кораби, сканирани триизмерно с подводни роботи. В предишните етапи на експедицията са били открити 40 кораба, а през 2017 – още 20 – с помощта на два подводни робота. Откритието включва галери от Римската, Византийската и Османската империиимперия. Някои от тях са потънали около 400 г. пр.н.е.

Заледяванията са характерни за северните му части. Почти ежегодно замръзват районите около устията на Днепър, Буг и Днестър. При по – студенипо–студени зими се сковава и делтата на най-голямата черноморска река – Дунав. След започване на ледохода теченията носят ледове, които достигат нос Калиакра. В изключително сурови зими замръзва и българското крайбрежие, а начупен лед достига и [[Босфора]]. По кавказкия и малоазиатския бряг обикновено няма ледове. Черноморската вода замръзва при температура – 0,9&nbsp;°C, но само при тихо време. Първи сведения за ледовете в Черно море дава [[Херодот]], който споменава, че Босфор Кимерийски ([[Керченски проток]]) и Меотида (Азовско море) често се сковават от ледове, които през пролетта се изнасят в Понта (Черно Море). Римският поет Овидий, който бил заточен в началото на новата ера в Мала Скития (Добруджа), описва замръзването на р. [[Дунав]] и крайбрежните морски води. Голямо замръзване на Черно море е регистрирано през 401 г., когато почти цялото било заето от лед и напролет големи блокове задръстили Босфора, преминали през него и плавали в [[Мраморно море]]. Но най-голямото замръзване било през 762 г., според написаното от летописеца Кедрин, когато от Месемврия (Несебър) могло да се стигне до кавказкото крайбрежие по лед. Морето е замръзвало на големи пространства през 1929, 1942 и 1954 г.